Четвърто европейско проучване за нови и възникващи рискове

Четвъртото европейско проучване за нови и възникващи рискове на EU-OSHA (ESENER 2024) бе проведено от месец май до месец октомври 2024г. Има за цел подпомагане на по-ефективното решаване на възникващите проблеми по отношение здравето и безопасността на работещите. То предоставя междунационално сравнима информация, която е от значение за разработването и прилагането на нови политики в областта на безопасността и здравето при работа (БЗР).

Проучването обхваща близо 41500 предприятия с персонал 5 и повече работещи лица в страните-членки на ЕС плюс Исландия, Норвегия и Швейцария.

Ще ви запозная с някои констатации – убеден съм, че това ще бъде от полза за специалистите по осигуряване на безопасност и здраве при работа. И ще даде тема за размисъл на мнозина от приятелите на “ЗБУТ за начинаещи и не само за тях”.

Лица, работещи редовно от дома си.

Броят на лицата, работещи редовно от дома си, се е увеличил на 23%. През 2019г. процентът е бил 13. По този показател най-висок е резултатът във Финландия – 45% (при 17% през 2019г.), следват Холандия и Литва.

Къде сме ние? В България са отчетени 10% лица, работещи редовно от дома си (при 5% през 2019г.).

Рискови фактори за здравето и безопасността.

По отношение на рисковите фактори за здравето и безопасността, на първо място е продължителното седене – 64% при 61% през 2019г.

Следват:

• повтарящи се (монотонни) движения с ръцете;
• проблеми при справяне с „трудни“ клиенти, пациенти, учащи;
• повдигане / преместване на хора или товари;
• риск от злополука при работа с машини или ръчни инструменти;
• риск от инциденти с превозни средства по време на работа;
• излагане на т.н „времеви натиск“;
• повишен риск от подхлъзване, спъване и падане;
• работа в условията на топлина, студ, или при въздушно течение;
• работа с химични или биологични агенти;
• работа в неудобна поза;
• влияние на силен шум;
• лоша комуникация или сътрудничество в рамките на предприятието;
• продължително или ненормирано работно време;
• страх от загуба на работа.

(Тук и в следващите данни от отделните проучвания подреждането е от по-висок към по-нисък процент.)

Оценяване на рисковете.

Най-сериозен е ангажиментът по отношение редовното оценяване на рисковете на работното място в Испания – обхванати са близо 95% от посетените предприятия. България е на осма позиция, като у нас се констатира спад по този показател в сравнение с 2019г.

Причините, поради които оценките на риска на работното място не се извършват редовно, са:

• счита се, че опасностите и рисковете са вече известни;
• предполага се, че няма големи проблеми / рискове, които да се оценяват;
• липсват специалисти, които да се ангажират с оценката;
• процедурата е натоварваща.

Най-висок е процентът при първите две причини.

Четири от пет предприятия, които редовно извършват оценки на риска информират, че пряко ангажират своите служители в разработването и прилагането на мерки, свързани с оценката.

А ето и причините, мотивиращи предприятията да отделят особено внимание на здравето и безопасността:

• спазване на нормативните изисквания;
• удовлетворяване на очакванията от страна на работещите и техните представители;
• избягване на санкции от контролни органи;
• поддържане на високо ниво на фирмената репутация;
• създаване на условия за висока производителност на труда.

Проверки от контролни органи.

Друга тенденция, констатирана от изследването, е намаляващият брой проверки от контролните органи на инспекциите по труда през 2024г. в сравнение с 2019г. Най-контролираната страна е Румъния, а България е на трето място.

Проблеми при осигуряването на трудова безопасност.

Основните проблеми при справяне със задълженията за осигуряване на здравето и безопасността при работа са свързани с(ъс):

• сложността на материята;
• големият обем документация;
• липсата на време и квалифициран персонал;
• липсата на пари;
• отсъствието на мотивация и ангажираност от страна на персонала;
• липсата на експертиза и поддръжка от специалистите;
• липсата на мотивация и ангажираност от страна на мениджърския екип.

Тук разбивката по държави показва много разнообразна картина, като най-висок дял на сложността като основна трудност се отчита в Белгия (58% от предприятията) и Италия (48%), за разлика от Литва (15%), Финландия (16%), Латвия и Малта (17%). Показателно е да се види големият спад в Гърция (намаляване от 46% от предприятията 2019 г. до 28% през 2024 г.), Франция (от 52% до 44%) и Швеция (от 38% до 31%). Причините за тези данни предположително трябва да се търсят в евентуални промени и актуализации в нормативната уредба, които биха могли да се възприемат като трудни за разбиране от ангажираните с дейността специалисти.

Разбираемо, най-висок риск от стрес, тормоз или насилие се констатира при заетите в сектори образование, хуманно здравеопазване и социални дейности.

Рискови фактори, породени от използването на цифрови технологии.

Най-голям дял от използваните цифрови технологии (над 80%) все още се пада на персоналните компютри, поставени на фиксирани работни места и на лаптопи, таблети, смартфони или други мобилни устройства.

Това дава отговор на въпроса кои са рисковите фактори, конкретно свързани с използването на цифрови технологии на работното място:

• продължително седене;
• повтарящи се движения;
• повишена интензивност на работа;
• претоварване с информация;
• размиване на границите между работа и личен живот;
• събиране на данни за работещите;
• липса на умения за работа с цифрови технологии;
• работи се сам и изолиран от колегите;
• загуба на възможност за влияние на работещия върху темпото или процесите на работа;
• страх от загуба на работа.

Участие на работещите при определяне на мерки за намаляване на рисковете.

Проучването отделя внимание и върху формите на представителство на работещите при определяне и въвеждане на мерки за предотвратяване на психосоциални рискове. Най-голям е процентът на участие на представителите по безопасност и здраве при работа на персонала. В по-малка степен са ангажирани работническите съвети, профсъюзните представители и комитетите по здраве и безопасност.

Интересното е, че почти в една трета от анкетираните предприятия (31%) не съществува нито една от тези форми на представителство, като дяловете са най-високи в Гърция (73%), Португалия (65%) и Латвия (65%). Тук България е сред първенците – само в 15% от предприятията ни няма форми на представителство на работещите.

Повече от половината (52%) от участващите в проучването предприятия от страните-членки на ЕС информират, че представителят за здраве и безопасност е избран от работодателя, като най-високите резултати са в Чехия (89% от предприятията) и Малта (80%), за разлика от Финландия (11%) и Дания (17%).

Повече от една трета от анкетираните предприятия (38%) посочват, че представителите за здраве и безопасност се избират от работещите, като процентите са най-високи във Финландия (81%), Франция (74%), Швеция и Дания (71%).

Други 24% от предприятията в Гърция и 20% в Кипър съобщават, че техните представители са частично избрани от работещите и частично – от работодателя.

Засега нека спрем до тук.

Допълнителни анализи на резултатите от Четвъртото европейско проучване на предприятията за нови и възникващи рискове (ESENER 2024) ще бъдат извършени през 2025 г. и 2026 г. и ще бъдат публикувани през 2026 г. и след това.

 

Още по темата:

Психосоциални рискове от прилагането на цифрови технологии на работното място