Антифони

В трите публикации от минисериала „Шум, шум, шум…“ се постарах подробно да изясня опасностите от въздействието на шума върху човешкия организъм. Обърнах внимание на нормативните изисквания, регламентиращи кога се налага предприемане на специални мерки за предпазване от шум.

В настоящата статия ще поговорим за това как работодателят може и трябва да ни защити от наднормения шум, ако въпреки предприетите от него мерки шумовото въздействие надвишава допустимите граници.

Както вече се досещате, необходими са специални лични предпазни средства (ЛПС) за защита на слуха – т.н. антифони.

Видове антифони.

Магазините за лични предпазни средства предлагат голямо многообразие на модели и видове ЛПС за защита на слуха – антифони.

Делят се на:

• външни;
• вътрешни (т.н. тапи за уши).

Външните антифони се поставят върху ушната мида. Вътрешните се вкарват в ушния канал.

Външни антифони.

Представляват две метални или пластмасови чашки с шумопоглъщаща материя и меки, уплътняващи възглавнички.

Могат да бъдат в следните изпълнения:

• за самостоятелно ползване (чашките са монтирани към пружинираща скоба / лента);
• за ползване съвместно с каска или друго ЛПС (чашките имат държатели, посредством които се закрепват към каската / ЛПС).

Предимства: Конструкцията / размерите са универсални – могат да се ползват от различни лица, видими са отдалеч (улеснен контрол за ползване), лесни за поставяне / сваляне…

Недостатъци: Понякога е невъзможно ползване едновременно с други предпазни средства, причиняват дискомфорт при високи температури или в среда с повишена влажност (поради изпотяване на ушната мида), затруднен достъп в ограничени пространства (например при ремонт на машини), намалена ефективност вследствие неправилно поставяне или амортизация (напукани възглавнички, деформирана скоба…).

На пазара се предлагат и специални външни антифони – активни (с електронни средства за комуникация), с различни чашки за ляво и дясно ухо и др.

Реномираните производители доставят и много аксесоари за произвежданите модели.

Вътрешни антифони.

Изработват се от специална материя (най-често тип пяна) и се поставят вътре в ушния канал.

И тук многообразието е голямо. Видове:

• за еднократна или многократна употреба;
• единични или в комплект, свързан с корда.

Правила за поставяне на единични вътрешни антифони (тапи):

• антифонът се хваща с два пръста и се сплесква по дължина с леко въртеливо движение;
• с другата ръка горната част на ухото (върхът на ушната мида) се издърпва нагоре за разширяване на канала и сплесканият антифон се напъхва изцяло в канала без да се прегъва / смачква по дължина;
• изчаква се възстановяване на формата му, с което се гарантира ефективна защита.

За да не се разрани ушният канал, изваждането става с въртеливо движение, а не чрез издърпване.

Предимства: малки, леки, осигуряват лесен достъп в ограничени пространства, удобни за ползване в неблагоприятни условия (висока влажност и температура), съвместими с други ЛПС…

Недостатъци: Изискват внимание при поставяне, могат да замърсят ухото (при пипане с мръсни ръце), лесно се губят, трудно се проследява ползването им, ниска ефективност при специфично оформен ушен канал на работещия…

При вътрешните антифони за еднократна употреба се препоръчва съхранението им в специални контейнери.

Проверка за правилно поставяне на антифоните.

Извършва се в шумна среда.

• Външни антифони – чашките им неколкократно се притискат и отпускат с ръка.
• Вътрешни антифони – ушните миди неколкократно се притискат и отпускат с длани.

И в двата случая не трябва да усещаме разлика в звуковото възприятие. Ако има – поставили сме антифоните неправилно, т.е. защитата ни е неефективна.

Ако за първи път ще се ползва нов модел антифони, задължително се прави проверка и относно възможността за безпроблемен контакт на ползващото ги лице с други работещи, възприемане на звукови алармени сигнали на работното място и т.н.

Избор и характеристики на антифоните.

Стигнахме до най-важното – как да изберем необходимите средства за защита на слуха.

Намаляването на шума при антифоните се дава в децибели чрез три показателя (на изображението по-долу са обозначени като 1, 2 и 3):

Показател 1. Средна стойност на затихване за избрани честоти (от стойността за дадената честота Mean Value трябва да се извади стандартното отклонение Standard Deviation, т.е. гледаме ред Assumed Protection);

Показател 2. Средна стойност на затихване за високи (H), средни (M) и ниски (L) честоти;

Показател 3. Едночислен (усреднен) показател – SNR (single number rating).

Обикновено данните се отпечатват върху опаковката (или в приложената инструкция) на антифоните и изглеждат примерно така:

Ако знаем какъв е честотният спектър на шума, от който трябва да се защитим,  ползваме първия или втория показател. Ако не – ползваме третия.

С особено внимание трябва да се подходи, ако шумът е нискочестотен – тогава при масовите модели осигуреното затихване за тези честоти е по-ниско от указаното чрез SNR!

Във всички случаи трябва да се гарантира, че стойността на шумовата експозиция минус затихването от антифоните ще обезпечи необходимата добра или поне приемлива защита (коя защита е добра и коя приемлива можете да си припомните от “Шум, шум, шум – 3“).

Тъй като сайтът ми се посещава от интелигентни специалисти, едва ли е нужно да споменавам, че антифоните трябва да са с CE маркировка , че имат срок на годност, специфични изисквания при съхранение и употреба…

Накратко: преди употреба – прочетете листовката 🙂 .

Кратък “коментар на водещия”.

Почти приключвам… и се терзая да ви шокирам ли, или не… Все пак… ще си го кажа, за някои от вас със сигурност ще е от полза!

Защитата с антифони в специфична шумова среда изглежда лесна и проста, но не е!

Сигурни ли сме, че бай Петко ползва изправни антифони (доколкото въобще си ги слага, ако шефът не го гледа)? Поставя ли ги правилно? Или косата му е дълга и е подпъхната под възглавничките на антифоните? Не му ли пречат дръжките на очилата? А може би ушните му миди са по-големи? И още – как са обозначени стойностите в документацията на антифоните – в dB или в dB(A)?…

Паспортните данни на ЛПС за защита на слуха се базират на изпитания, проведени при идеални лабораторни условия. Ние работим в реални производствени условия!

Ето защо специалисти по света и у нас препоръчват: желаете ли наистина да защитите персонала си, приемайте фирмените данни като реклама и… разделяйте стойността на SNR наполовина. Тоест при SNR = 26dB очаквайте реална защита 13 dB(A). Препоръката е особено актуална при целодневна работа в условия на преобладаващ нискочестотен шум.

Казах го, олекна ми 🙂 Разполагате с всички гледни точки. Нататък – вие си решавате!

Очаквайте и другите статии от поредицата “Как да избираме лични предпазни средства”.

 

Още по темата:

Задължително ли е ползването на антифони?

Шум, шум, шум