Обсъждат се промени в колективното договаряне и сключването на колективни трудови договори

Както знаем, колективното договаряне e в основата на съвременните трудови отношения. То има много важно значение за подобряване на условията на труд и осигурява възможност за адаптирането им към променящите се обществени и икономически условия. Нашата нормативна уредба осигурява възможност за колективно договаряне на различни нива: по предприятия, браншове, отрасли и общини.

Проучвания показват, че държави, в които е налице широк обхват на колективно договаряне, са с по-малък процент нископлатени работници и в тях се изплащат по-високи минималните работни заплати.

Къде сме ние?

През последните 15 години в България, а и в други държави от Европейския съюз за съжаление има трайна тенденция към намаляване на обхвата на работещите, ползващи права по колективни трудови договори. През 2011г. у нас броят на колективните трудови договори, подписани в предприятията, е бил 2084, а към края на 2024г. – 1497. На браншово и отраслово равнище броят на колективните договори също е с тенденция за спад.

Според анализатори, основната причина е в променената структура на пазара на труда, свързана със значителна фрагментация и увеличаване на броя на микро- и малките предприятия, при които е по-трудно създаването на синдикални структури, съответно провеждането на колективно договаряне. Слабото участие в колективното договаряне на микропредприятията, които са над 90% от всички предприятия в България (за справка: по данни на НСИ през 2024г. у нас има общо 470 985 нефинансови предприятия, от които 440 916 са с по-малко от 10 заети лица), показва системен дефицит на социален диалог на това ниво. В тези предприятия често няма синдикати, което ограничава възможността за сключване на колективни договори на равнище предприятие…

Всичко това налага изменения и допълнения в нормативната уредба, и в частност на Кодекса на труда (КТ).

По-важното в обсъжданите промени на КТ.

• Насърчаване и подпомагане изграждането и укрепването на капацитета на организациите на работниците и служителите и на работодателите за участие в колективното договаряне.
• Установяване на изискване в устава на представителните на национално равнище организации на работниците и служителите и на работодателите да е предвидено задължително участие в тристранното сътрудничество и насърчаване на членовете за участие в колективното договаряне. Изпълнението на това изискване ще е обект на проверка при процедурата за признаване на представителност на национално равнище.
• Определяне на задължение за инспекцията по труда да публикува на интернет страницата си колективните трудови договори по отрасли и браншове. По този начин се очаква да се повиши интересът към участие в процеса на колективното договаряне и да се защитят правата на работещите – те вече ще имат възможност да се запознаят с правата, предвидени в тези договори, когато те се прилагат към тях.
• В настоящото законодателство е регламентирано действието на колективен трудов договор, сключен на равнище предприятие, но няма изрична регламентация по отношение на договорите на равнище отрасъл и бранш, което създава затруднения в практиката. С предлаганите промени този проблем също ще бъде решен.
• Предвижда се възможност за изключване действието на отраслови или браншови колективен трудов договор или на отделни негови клаузи спрямо определени работодатели. Целта е улесняване на преговори, които в някои случаи не могат да приключат с подписване на договор поради несъгласие на отделни работодатели – членове на съответната отраслова или браншова организация.
• Регламентира се правото на работодател, който не членува в работодателска организация, да се присъедини към колективен трудов договор на равнище отрасъл или бранш. Очаква се това да насърчи микро- и малките предприятия да се присъединяват към вече сключени договори, макар и да не са членове на съответните отраслови и браншови организации.
• Предлага се Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” да осъществява контрол и за изпълнението на задълженията по колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище.

С приемането на този законопроект ще се осигури пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на чл. 4 от Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е публикуван на специална страница в Портала за обществени консултации на Министерски съвет.

Достъпен е на този адрес.

Можете да се запознаете с текстовете и да се включите в обсъждането, като дадете предложения, мнения или препоръки. Краен срок: 27.10.2025г.

Още по темата:

Присъединяване към колективен трудов договор