Променят наредбата за медицинските прегледи?

Размисли по повод мнения на работодателски организации

Няма коментари

В публикацията „Медицински прегледи“ от поредицата „ЗБУТ – Азбука“ разгледах изискванията към работодателите и работещите относно изследване на здравното състояние на персонала и дейностите за оптимизиране на условията на труд по резултатите от тези прегледи.

Медицински преглед

Нормативната регламентация на дейностите към момента е дадена в НАРЕДБА № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците. Наредбата е почти 30-годишна и безспорно има нужда от актуализация или цялостна замяна с нов подзаконов акт. От това ще зависи бъдещата политика на страната ни по отношение на трудовата безопасност.

Naredbi-ZBUT

Искрено се надявам, че новият документ ще бъде изготвена от добър екип, и ще бъде съобразен както с водещите световни практики, така и със спецификите на дейностите по превенция на здравето у нас.

Връзката здравословно състояние на работещия – осигуряване на трудова безопасност е двупосочна:

  •  от една страна работодателите трябва да са сигурни, че условията на труд не увреждат здравето на заетите лица;
  •  от друга – че промените в здравето на работещите не се отразяват негативно на трудовия процес  и няма да причинят злополуки,  аварии или други инциденти.

Наскоро се запознах с писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели  до Министъра на здравеопазването във връзка с проекти за изменение на Наредбата за дейността на службите по трудова медицина и Наредбата за предварителните и периодичните медицински прегледи на работещите.

Писмото е публикувано на сайта на Българската стопанска камара.

Дано греша (дано, дано, дано!), но май и тук се очертава остър двубой как да се намали броят на задължителните прегледи, т.е. как да се плаща плаща по-малко

Някои предложения и акценти от писмото.

Не подлежат на предварителни и периодични профилактични прегледи във връзка с условията на труд кандидатите за работа и работещите, които не са изложени на професионални рискове. Кои работещи не са изложени на такива рискове? (Ако погледнем дефиницията за професионален риск в Закона за здравословни и безопасни условия на труд това е „вероятността от възникване на неблагоприятни последици за здравето и безопасността на работещите лица при конкретно въздействие на вредни фактори при работа и степента на последиците“). Техническият сътрудник в офис или счетоводителят изложени ли са на професионален риск? Възпитателят в детска градина може ли да е с психично заболяване? Нервно-психическото натоварване професионален риск ли е?

Оценка_риск

От обхвата на периодичните медицински прегледи на работещите са изключени прегледите от специалист вътрешни болести / обща медицина, извършвани от ОПЛ. За сметка на работодателя са само прегледите във връзка с условията на труд. Ако условията на труд провокират вътрешни болести, имащи отношение към трудовия процес, как работодателят ще получи информация, за да предприеме действия? Към момента медицинската документация от прегледите се събира и обработва от лекаря по трудова медицина. ОПЛ (общопрактикуващ лекар) на Иван е в „Младост“, на Драган – в „Люлин“, на Пенка в Перник, а на Гинка – в Ботевград. Някои заболявания се диагностицират след платен преглед…

Заключенията за пригодност на работещите, извършващи рискови дейности, препоръките въз основа на резултатите от прегледите към работещия и работодателя, се дават от преглеждащия лекар… У нас правото на трудовите медици да преглеждат беше отнето през 2008 г. и тези заключения и препоръки се дават по имейл или факс, въз основа на  документи от прегледи и изследвания, направени от други лекари.  Кой е преглеждащият лекар? Доколкото разбирам, целта е прегледите да се прехвърлят на  лекари по трудова медицина. Колко са тези лекари в България? Имат ли условия за извършване на прегледи?

MP-2

Честотата на профилактичните прегледи във връзка с условията на труд се определя въз основа на съвременните медицински познания и статистически проверки. Логично, но… У нас тя е значително по-висока от установената в европейските страни.  Значително по-висока? Съгласно Наредба 3 / 1987г. за работещи във възрастовия сегмент от 18 до 40 години периодични прегледи се планират и провеждат веднъж на 5 години, а над 40-годишна възраст – веднъж на 3 години.  Да очакваме ли прегледи веднъж на 10 години?

Мъж

Регламентира се ясно в кои случаи профилактичните прегледи са задължителни (с произтичащите от това последствия за работещия и работодателя) и кои са препоръчителни, на които работещият се явява по свой избор. Тук философията на трудово-медицинската профилактика се губи… Прегледите трябва да констатират здравословни проблеми, имащи пряко отношение към трудовата дейност. Те са в интерес на работодателя, но работникът ще преценява дали да се яви или не!? Отделно – в практиката не са изключение случаи, когато работещи съзнателно укриват заболявания с цел запазване на високодоходна работа…

Очакванията са при разработката на документа водещи да бъдат единствено професионалните критерии. А обсъждането да обхване широк кръг компетентни специалисти.

И да не се забравя, че проблемите не са само в наредбата-ветеран, а и в оценка на медицинските рискове за днешните трудови дейности, и в мястото на СТМ в целия процес.

За да не се излюпи някое неприложимо недомислие, налагащо още утре да посегнем към коша с кръпките…