Физиологичен режим на труд и почивка

Важен елемент от осигуряването на ЗБУТ при работа е оптимално подбраният режим на труд и почивка.

Многообразието на трудовите дейности е изключително голямо – много от дейностите в строителството и селското стопанство са свързани с работа “на крак”, а заетите са изложени на въздействието на лоши климатични условия. Често строители, монтажници, електромонтьори и др. трябва да се трудят в неблагоприятна работна поза – клекнал, наведен, на колене… Някои професии изискват прилагане на физическо усилие (например при товаро-разтоварни и ръчни изкопни работи).

Други – принудителна работна поза (няма как да управляваме автомобила прав). Всички гореизброени вероятно ще се усмихнат иронично, но постоянната работа “на бюро” пред компютъра също е свързана с много опасности за увреждане здравето на заетите.

За минимизиране на негативните въздействия в тези и други подобни случаи работодателите трябва да осигурят възможност за възстановяване на работната сила чрез планиране на допълнителни почивки. Това става посредством въвеждане на т.н. физиологичен режим на труд и почивка (ФРТП).

Физиологичен режим на труд и почивка – нормативни изисквания.

Законът за здравословни и безопасни условия на труд изисква от работодателите въвеждане на такъв режим при високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при сменна работа.

Изискванията са конкретизирани в Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (и двата документа са достъпни за безплатно сваляне от нашия ЗБУТ – Хипермаркет).

Какво представлява физиологичният режим на труд и почивка?

Най-общо това е осигуряване на възможност за допълнителни почивки, които са част от работното ни време (за разлика от почивката за хранене, с която работното време се удължава).

Задължителни условия за въвеждане:

• работният процес е постоянен и равномерен;
• продължителността на работния ден / смяна е над 6 часа;
• има разработен режим за дадената дейност / вид труд.

Важно е да се подчертае, че ФРТП се разработва за даден вид труд във фирмата. За товарачите той е едни, за работещите на компютър – друг.

Изисквания към разработката на физиологичен режим на труд и почивка.

И тук трябва да си припомним вълшебните думички “оценка на риска“. Добрият работодател извършва тази оценка и от нея следва да е видно за кои работни места / длъжности следва да се разработи и внедри ФРТП.

Друго задължение на работодателя е информиране на работещите за възможните отрицателни последици вследствие нерационални работни режими.  Въвеждането и обхвата на физиологичния режим на труд и почивка (ФРТП) се обсъждат и в КУТ / ГУТ.

Кой разработва тези режими? Можете да възложите това на службата по трудова медицина (СТМ) и на длъжностното лице по БЗР във фирмата.

Задължително е физиологичният режим на труд и почивка (ФРТП) да бъде включен в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.

Видове и продължителност на почивките.

Почивката може да бъде:

– пасивна (в седяща или друга свободна поза) – прилага се най-вече за лица, извършващи тежка физическа работа;

– полупасивна (разходка, леки упражнения) – подходяща е за работещи в седящо положение на поточна линия с умерен темп, в цех с неголямо физическо натоварване…;

– активна (двигателна дейност и упражнения, натоварващи опорно-двигателния апарат) – за лица в седяща поза, в т.ч. работещи целодневно с компютри, документация и др. подобни, където двигателната активност е минимална, а работата – монотонна.

Препоръчва се при нормален 8-часов работен ден почивките да са най-малко две – около 2,5 часа след началото на работата и около 1,5 – 2 часа след обедната почивка (времето, когато ни наляга следобедната дрямка).

Почивките не трябва да са по-кратки от 5 – 10 минути (ако работодателят е готин, може да ви отпусне време за релаксация до 30 минути без голяма опасност от нарушаване на трудовия ритъм).

Обикновено регламентираните почивки не надвишават 15% от работното време, като около 1/3 от тях се планират в първата му половина (когато сме по-работоспособни), а 2/3 – във втората.

Изследвания показват (а и наредбата го допуска), че при много тежък физически труд, с цел оптимално поддържане на физическите способности, времето за почивка може да заеме от 25 до 50% от работния ден.

При работа с високо нервно-психическо натоварване / стрес  (ръководители, оператори на оборудване и др.) по-ефективни са чести кратки (за късо кафенце) вместо по-продължителни, но редки почивки.

Работата с компютърна техника (видеодисплей) има своите специфики. Те са свързани с натоварване на зрителния анализатор (очите) и принудителна седяща поза. Изисква чести кратки почивки на зрението и “поразтъпкване” със ставане от стола.  За съжаление много често офис-персоналът използва тези почивки за чатене и четене на новини на същия компютър, от който уж трябва да си починем…

Физиологичен режим на труд и почивка – работа на смени.

През дневната смяна важат правилата на нормалния 8-часов работен ден.
Ако работите нощна смяна, планираното време за отдих трябва да е по-дълго.
При 12-часови смени работодателят ни трябва да заложи освен по-кратките и поне две 30-минутни почивки, давани през първата и втората половина на смяната.

Важно е да се знае, че сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната – по-късно от 22 ч.

Физиологичен режим на труд и почивка – можем ли да го променяме?

Задължение на работодателя е да осигури оценка на ефективността му. Това става една година след въвеждане на ФРТП. Дейността се възлага на компетентни специалисти – СТМ, длъжностното лице по БЗР. Използват се данни от наблюдения върху работоспособността и състоянието на персонала.

Ще отбележа, че необосновано голямото време за почивки може и да се харесва на работещите, но често влияе отрицателно върху производителността и ефективността на работата.  Естествено, преумора също не бива да се допуска – концентрацията рязко спада, грешките и пропуските нарастват, а рискът от трудови злополуки се повишава. Ето защо балансът е от първостепенно значение.

Още по темата:

Физиологичен режим на труд и почивка – отработват ли се почивките?

Запознахте се и с другите публикации от поредицата “ЗБУТ – Азбука“, нали ? 🙂