Сърдечно-съдовите заболявания и рисковите фактори в работата

В двете части на статията „Тихият убиец, наречен стрес“ подробно ви запознах със стреса и отрицателното му влияние върху човешкия организъм.

Днес ще се спра на връзката между сърдечно-съдовите заболявания и различните рискови фактори в работата. Причината? Считам, че повишаването на осведомеността по такива теми винаги е от полза.

Най-общо сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са група заболявания на сърцето и кръвоносните съдове, включващи коронарна болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, ревматична болест на сърцето и др. Доказано е, че прекомерният стрес може да повлияе негативно на сърдечно-съдовата система, като ускори неблагоприятните процеси в нея.

Кои са свързаните с работата фактори, за които се счита, че предизвикват стрес и благоприятстват появата и развитието на ССЗ?

Да разгледаме някои от тях.

Напрежение на работното място.

То е един от най-добре изследваните психосоциални стресори. Произтича от комбинацията между високите изисквания към работещия и недостатъчния контрол върху работата му. Според някои анализи напрежението на работното място води до 1,2 – 1,3 пъти по-висок риск от възникване на коронарна болест на сърцето.

Дисбаланс между усилие и възнаграждение.

Накратко – полагате усилие и старание, когато работите, давате всичко от себе си, но… няма кой да ви оцени. Тук относителният риск от коронарна болест на сърцето, свързан с дисбаланса между усилие и възнаграждение, е 1,2 пъти по-висок в сравнение с лица, при които отсъства такъв дисбаланс.

А ако са налице и двата фактора, описани по-горе (напрежение + дисбаланс), рискът от възникване на коронарна болест на сърцето е 1,4 пъти по-висок.

Продължително работно време и работа на смени.

Редица изследвания и обобщени оценки показват, че ако системно се работи повече от 55 часа седмично, рискът от коронарна болест на сърцето е 1,1 пъти по-висок, а рискът от инсулт е 1,3 пъти по-висок.

Работата на смени в дългосрочен план (над 5 години) също увеличава риска от поява и развитие на ССЗ.

Несигурност на работното място.

Свързана е с определени видове трудови договори или видове работа (например временна заетост), както и с организацията на работата (промени в ръководството, преструктуриране, съкращения…). При такива условия рискът от коронарна болест на сърцето е 1,3 пъти по-висок. Проучване в Дания и Швеция установява, че тормозът на работното място под една или друга форма води до повишаване с 1,6 пъти на риска от ССЗ. Обратно, при наличие на подкрепа от страна на колеги, добри лидерски качества на ръководителите и справедливост в оценките рисковете намаляват с 1,3 пъти.

Физически фактори.

Освен психосоциалните рискови фактори, някои физически фактори също могат да влияят негативно. Вярно е, че заседналият начин на живот като цяло се свързва с неблагоприятни последици за здравето. Но според изследвания от 2018г и 2021г. продължителното стоене при редица професии води до почти двойно увеличаване на риска от ССЗ в сравнение с професии, при които преобладава работа в седнало положение. Също и работата с голямо физическо натоварване и малки почивки, въпреки че увеличава физическата активност, не винаги е от полза за сърдечно-съдовото здраве.

Условия на труд.

Върху риска от възникване на ССЗ негативно влияят някои специфични условия на труд – работа при високи температури, силен шум, с химични агенти…

Влияние на пола.

Изследванията показват, че ССЗ са по-често срещани при мъжете. Традиционните сърдечно-съдови рискови фактори като затлъстяване, липса на физическа активност, тютюнопушене, употреба на алкохол и др. са по-присъщи на мъжете, но напоследък разликата в неблагоприятните навици между жените и мъжете намалява. Депресията и тревожността са по-разпространени при жените, продължителното работно време – при мъжете… Не се наблюдава съществена разлика между половете по отношение на напрежението на работното място и дисбаланса между усилия и възнаграждение в трудовата дейност… Накратко: като цяло рисковете са сходни за двата пола.

Как да се намали влиянието на рисковите фактори?

Специалистите предлагат като възможна стратегия прилагането на т.н. многокомпонентен подход.

Той включва:

• управление на стреса на индивидуално ниво и промоция на здравето (насърчаване на здравословен начин на живот);
• превенция на стреса на работното място, в т.ч. справяне с психосоциалните фактори (прекомерно натоварване, лош екипен климат, неприемливи лидерски практики…);
• осигуряване на здравословна физическа работна среда (избягване / ограничаване на работа в пози със статично напрежение).

Така дефинирани, елементите на многокомпонентния подход изглеждат добре, но… се сещам за една крилата фраза на Николай Хайтов: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш“.

 

Още по темата:

Тихият убиец, наречен стрес

Условия на труд и рискове от възникване на ракови заболявания