Санкция за просрочено измерване на ФРС – осветеност
И днес ще ви разходя из дебрите на едно съдебно решение, с което е отменена една имуществена санкция, наложена от една дирекция “Инспекция по труда”.
Интересен е не толкова конкретният казус, колкото размислите, които предизвиква. А те са свързани с текстовете в нормативната ни уредба, тълкуването и прилагането им от контролните органи… И по-конкретно – използването на твърде общи текстове за обосноваване на конкретни нарушения, което не се толерира от съда.
Поредният казус е от практиката на Административен съд – Шумен.
През 2017г. инспектори от Дирекция “ИТ” проверяват детска градина в региона. Наложена е имуществена санкция 1500 лв., защото не е било извършено измерване на фактор на работната среда (ФРС) “Осветеност”. Актът и наказателното постановление са отменени от Районния съд, а отмяната им е обжалвана от инспекцията пред Административен съд – Шумен.
Фактите:
Проверката от ИТ е извършена през месец март 2017г. Изискан е документ, удостоверяващ, че в детската градина е направено измерване на ФРС “Осветеност”. Проверяваните представят сертификат за контрол на осветеността от месец май 2013г. Но съгласно чл. 381, т. 1 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането измерване трябва да се прави най-малко един път в годината.
Последвала имуществена санкция на основание:
– чл. 7, ал. 1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ);
– чл. 78, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
Обърнете внимание, че чл. 381, т. 1 от Наредба № 16-116 не е цитиран! (Имам свое обяснение за причината, но… предпочитам да не го споделям… засега).
Аргументите на съдебния състав:
Липса на пълно и ясно описание на осъществената деятелност и непосочване на нарушената нормативна разпоредба.
Действително, нито в чл. 7, ал. 1 на ЗЗБУТ, нито в чл. 78, ал. 2 и чл. 217 от Наредба № 7 има текст, който да регламентира ежегодни проверки на осветителните уредби.
…Разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗЗБУТ е бланкетна и сочи единствено, че работните места трябва да отговарят на минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, без да конкретизира в какво се изразяват тези изисквания, т.е. не съдържа в себе си конкретното задължение, чието неизпълнение съставлява нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 78, ал. 2 от Наредба № 7 регламентира, че качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания, без да посочва конкретния срок, в рамките на който следва да се извършват; а в чл. 217 е уредено задължението за извършване на оценка на риска. Т.е. и трите цитирани от актосъставителя и наказващия орган разпоредби не регламентират задължението на работодателя да възлага извършването на ежегодни периодични измервания на осветеността на работните места…
Като резултат решението на предходната съдебна инстанция за отмяна на имуществената санкция е оставено в сила.
За всички е ясно, че изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – ЗБУТ трябва да се спазват. И че неспазването им се санкционира. Но в забързаното ежедневие и борба за оцеляване на хиляди малки и микропредприятия членовете и алинеите на законите и наредбите нерядко остават непрочетени или недоразбрани.
Спасението е в компетентността на службата по трудова медицина – СТМ и благоразположението на проверяващите инспектори, които могат (и трябва!) да консултират и помагат (чрез предписания), но… нерядко предпочитат да санкционират.
Уви, границата между предписание и санкция е твърде тънка.
Още по темата:
Запознахте се и с другите публикации в категорията “ЗБУТ – Съдебна практика“, нали?
