Предпазни обувки

В настоящата статия от поредицата „Как да избираме лични предпазни средства“ ще ви запозная с най-важното, което трябва да знаете за предпазните обувки.

Както вече се досещате, предпазните обувки са лично предпазно средство (ЛПС). Предназначени са за защита на долните крайници.

Многообразието им е голямо – и като модели, и като производители, и като възможности за защита. Затова нека се запасим с търпение и… да започваме.

Предпазни обувки – стандарти.

Има няколко термина за предпазни обувки, които описват средствата за защита на долните крайници. Това се вижда от наименованията на стандартите, които дават изискванията към тях.

• БДС EN ISO 20345 Лични предпазни средства. Обезопасяващи обувки. Този стандарт определя основни и допълнителни изисквания за обезопасяващи обувки с общо предназначение. Обхваща механичните рискове, устойчивостта на плъзгане, термичните опасности и ергономичното поведение.
• БДС EN ISO 20346 Лични предпазни средства. Защитни обувки. Определя основните и допълнителни изисквания към защитни обувки, използвани без специално предназначение.
• БДС EN ISO 20347 Лични предпазни средства. Работни обувки. Той пък ни дава основни и допълнителни (по избор) изисквания за работни обувки, които не са подложени на механични рискове (удар или натиск).

Има и обувки за защита от специфични рискове – обувки за пожарникари, защитни обувки за изолация от електрически ток, за предпазване от нараняване при работа с електрически триони, за защита от въздействието на химикали и пръски от разтопен метал…

Изглежда объркващо… Обезопасяващи обувки, защитни обувки, работни обувки…

Основната разлика между обезопасяващите обувки по БДС EN ISO 20345 и работните обувки по БДС EN ISO 20347 е защитата срещу механични рискове (удар или натиск):

• обезопасяващи обувки се използват, когато има такива рискове;
• работни обувки се използват, когато няма такива рискове.

Казано на по-достъпен език, ако съществува опасност нещо да ни падне върху ходилото (да го удари), или да го затисне (премаже) – търсим обезопасяващи обувки по БДС EN ISO 20345.

Защитата срещу удар или натиск се осъществява чрез вграждане в предната част на обувката на т.н. предпазно бомбе (черупка, капак). Тоест, обезопасяващите обувки имат такова бомбе, а работните – не. Стандартните нива на защита, осигурявани от бомбето (черупката) са:

• удар с максимално енергийно ниво с еквивалентност 200J;
• натиск от 15kN.

Характеристики на предпазните обувки.

Класификацията на обувките ги разделя на:

• Клас 1 – обувки от кожа и други материали (без гума, PVC, нитрил и др. подобни)
• Клас 2 – обувки изцяло от гума, PVC, нитрил…

Обезопасяващите обувки попадат в една от следните категории: S1, S1P, S2, S3, S4, S5. Някъде може да се срещне и категория S2P.

Работните обувки се категоризират като O1, O1P, O2, O3, O4, O5.

Всеки от двата стандарта (20345 и 20347) има базови изисквания към съответните обувки. Те включват здравина на присъединяването на горната част към подметката, място за пръстите, устойчивост на различни фактори и въздействия, специфични изисквания…

С основните характеристики / параметри по категории, както и с обозначенията на тези характеристики / параметри най-лесно можете да се запознаете от следната таблица (кликнете / тапнете за отваряне в отделен прозорец и по-голям размер):

Тук трябва да изясня, че категории S4, S5, O4, O5 се отнасят за обувки от Клас 2 – изработени изцяло от гума, PVC, нитрил или друг подобен материал. Най-често това са ботуши.

Обърнете внимание на категории S1P, S3, S5, O1P, O3, O5. Те притежават едно важно качество – устойчивост на пробождане. Постига се чрез поставяне в подметката на специална пластина (вложка) от метал или друг (най-често композитен) материал. Така, ако например се настъпи дъска с пирон, той няма да прободе подметката и да се забие в ходилото на работещия.

Предпазните обувки имат и допълнителни характеристики, които не са задължителни за отделните категории. Ето някои техни обозначения:

• Cl – устойчивост на студ;
• HRO – устойчивост на ходилото при контакт с горещи повърхности;
• HI – изолация от високи температури;
• CR – устойчивост на прорязване на лицевата част (саята);
• SRC – устойчивост на подхлъзване (SRA, SRB, SRC в зависимост от условията, предизвикващи подхлъзването).

На фигурата по-долу са дадени някои графични обозначения на отделните характеристики.

Тези графичи изображения могат да изглеждат различно в многобройните сайтове на производителите. Показал съм само някои, съществуват и много други в зависимост от опциите за защита…

Как да разберем дали лицевата част на обувката е от кожа и дали върху кожата е нанесено покритие? Нека си припомним маркировката за обозначаване на материалите, от които се изработват обувките.

 

Новото в стандартите за предпазни обувки.

Основните стандарти за предпазни обувки имат нови издания през 2022г. Подробностите оставям на тесните специалисти в областта на производството и изпитването на тези ЛПС. Но на по-любознателните предлагам да се запознаят с част от новостите в стандарт БДС EN ISO 20345:2022.

• Относно защитата срещу пробождане. Тя може да се реализира посредством метална или неметална (композитна) пластина. Досега изискванията бяха еднакви, независимо от материала на пластината (S1P, S3). В новия стандарт обозначение P се запазва само при метална пластина, а при неметална се въвеждат обозначения PL, ако имаме устойчивост на пробождане с пирон с диаметър 4,5 мм и PS, ако се осигурява защита от пирон с диаметър 3 мм.
• Относно защитата срещу подхлъзване (приплъзване). Обозначения SRA, SRB, SRC се заменят със SR и 0. Досегашните изисквания за устойчивост, маркирани със SRA (тест върху под с плочки и воден разтвор), ще се прехвърлят като задължителни към основните (базовите) изисквания за обувката. SR вече ще изисква тест с масло върху плочки. В момента тестовете за подхлъзване се провеждат на петата и плоската част на подметката. Сега това ще става в петата и предната част на стъпалото.
• Относно защитата при качване по стълба. Въвежда се ново обозначение LR. То означава, че профилът на подметката / петата е с височина, способстваща за по-стабилно захващане на обувката към стълбата.
• Нови категории S6 и S7. Досега стандартната обувка от категория S2 или S3 трябваше да има горна (лицева) част от материал, устойчив на проникване на вода (обозначение WRU). Но това не означава, че водата не може да проникне например през шевовете (слепването) между горната част и подметката. Затова се въвеждат две нови категории S6 и S7, обозначаващи пълна водонепропускливост. Категория S6 ще се дава на обувки без пластина против пробождане (т.е. S6 ще съответства на старата маркировка S2 WR). А с категория S7 ще се обозначават обувки с пластина против пробождане (ще съответства на старата маркировка S3 WR).

Препоръка: добре е да проверявате датата на производство на закупуваните обувки, за да сте наясно с точното значение на обозначенията и дали обувките са маркирани по новия или по стария стандарт (защото има дълъг преходен период, през който са възможни както старите, така и новите обозначения).

Ще спра до тук, защото усещам, че вече се отегчавате. А не искам да заспите преди края на статията 🙂 .

Дефекти и износване на предпазните обувки.

Работодателят има задължение да извършва периодични проверки за състоянието на предпазните средства и да документира тези проверки.

На какво да обръщаме внимание, когато проверяваме предпазни обувки? Ето списък с характерни повреди, при откриване на които би трябвало обувките да бъдат „пенсионирани“:

1. Ясно видимо и дълбоко напукване, засягащо ½ от дебелината на горната (лицевата) част на обувката.
2. Силно изтриване (изтъняване) на материала на горната (лицевата) част на обувката, особено ако пръстите на крака или предпазното бомбе (черупка) са видими.
3. Деформация или разплитане на шевове в горната част на обувката.
4. Пукнатини в подметката, които са с дължина над 10 mm и дълбочина над 3 mm.
5. Повреда на подплатата или на предпазното бомбе (черупка), защитаващо пръстите.
6. Пролука (разлепване) между горната (лицевата) част на обувката и подметката с дължина повече от 15 mm и дълбочина повече от 5 mm.
7. Разцепване или разлепване на подметката (например в мястото на противопрободната пластина / вложка).
8. Изтъняване (износване) на част от подметката, намаляващо височината на грайфера / дълбочината на канала между грайферите под 1,5 mm.

При проверките да се обръща внимание и на изправността на ципа, здравината на връзките за обувки / закопчалките, състоянието на стелките (или липсата на такива), наличието на следи от изгаряне по лицевата кожа, от разтопяване на подметките…

Предпазните обувки редовно трябва да се почистват и поддържат съгласно указанията в инструкцията на производителя. Непочистването от кал, масла и др. влошава качествата на лицевата кожа и съкращава срока на употреба.

Избор на предпазни обувки.

Както вече споменах, предпазните обувки са лично предпазно средство. При избора им трябва да се спазват изискванията в Наредба 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (можете да  ползвате наредбата безплатно в нашия „ЗБУТ – Хипермаркет“, секция “Нормативни документи”).

И тук се тръгва от оценката на производствените рискове. В какви условия се работи – на закрито в склад / цех или на открито при различни атмосферни условия (дъжд, локви, сняг, поледица…)? Съществува ли риск от пробождане? А от падане на тежест върху крака или притискане на ходилото? Има ли разливи от масла по пода на цеха?

За отправна точка може да ви послужи Приложение 3 към чл.17 на цитираната по-горе Наредба 3 / 2001г., озаглавено Неизчерпателен списък на дейностите и на областите на дейност, които могат да изискват осигуряването на лични предпазни средства в раздела му за защита на стъпалата и краката.

От къде да закупим предпазни обувки? Виждал съм ги и в хипермаркети, и в малки магазинчета…

По мое мнение доверете се на някой от големите доставчици на предпазни средства с изграден авторитет и клонова мрежа. Обикновено там работят компетентни лица, които могат да ви консултират, ако се лутате между десетките модели на различните производители. Трябва да ви дадат инструкция за употреба, при поискване – декларация за съответствие, сертификат от производителя… Не вземайте най-евтините (стига да можете да си го позволите). Да, евтините модели са сертифицирани по същите стандарти, по които и по-скъпите, но практиката показва, че се захабяват / разлепват по-бързо, срокът за износване е по-кратък, работниците се оплакват, че са по-груби и неудобни…

Кратък „коментар на водещия“ по темата за предпазните обувки… и не само за тях.

Един съвет, с който може би не всички ще се съгласят. При избора на предпазни средства, включително и обувки, не бива да се ръководим от правилото „Колкото повече, толкова по-добре“. Изборът на обувки с всички екстри на теория ще осигури максимална защита, но на практика… Работникът ви веднъж в годината случайно може да настъпи летва с някакъв стърчащ пирон или телбод. Със сигурност дори и дебелата подметка ще го предпази. Трябва ли да обзаведем цялата бригада с обувки, притежаващи специална защита срещу пробождане? Ако обувките са от по-евтините, металната противопрободна пластина (вложка) ще ги направи по-тежки, подметките ще са по-твърди (с по-малка гъвкавост)… Дали това е по-добре за ежедневната работа?

 

Още по темата:

Как да избираме лични предпазни средства

Предпазни средства