Фактори на работната среда
Трудовата ни дейност преминава в различни условия. Някои работят в комфортни климатизирани офиси, други – в студени складове и работилници. Строителите се трудят на открито в пек и мраз, операторите на металообработващи машини често са изложени на шум… Някъде е налице висока запрашеност, на други места въздухът е наситен с изпарения от бои и други химикали…
Всички тези фактори са елемент на ЗБУТ (здравословните и безопасни условия на труд) и по един или друг начин влияят на нашето здравословно състояние, производителност, удовлетвореност от работата, възможност за възстановяване.
В настоящата публикация ще ви запозная с факторите на работната среда (ФРС).
Най-общо под фактори на работната среда (ФРС) разбираме всички въздействия, които ни оказват влияние по време на работа.
Задължение на работодателя е да ги идентифицира, оцени, измери (където е възможно) и предприеме мерки за намаляване на тяхното вредно въздействие върху човешкия организъм.
Нормативната уредба не поставя ограничения как да се извършват измервания на факторите на работната среда (ФРС).
Ако работодателят има подготвени кадри и средства за измерване, може да си ги проведе сам. Ако няма – възлага това на външна акредитирана лаборатория.
Важно е да уточним – измерванията трябва да отговарят на определени изисквания – компетентност на персонала, ползване на средства за измерване, преминали метрологична проверка. Вариантът “смартфонът ми мери осветеност, защо да плащам на лаборатория” е недопустим!
Ще се спра на няколко основни фактора на работната среда, от значение за голяма част от работещите.
Фактор на работната среда (ФРС) – осветеност.
Дали в офиса / цеха / склада е светло или тъмно не е без значение. Недостатъчното осветление може да доведе до зрително напрежение, което от своя страна предизвиква по-бърза умора, главоболие (в перспектива и увреждане на зрението). Може да причини и трудова злополука (например след спъване в неосветено препятствие).
Каква осветеност следва да считаме за достатъчна?
Универсална общовалидна стойност няма. Необходимата осветеност зависи от работата, която се изпълнява. За работещия в офис тя е една, за стругаря – друга, за дежурния оператор пред табло с прибори – трета.
Основни документи, регламентиращи изискванията към осветеността и осветителните уредби:
– Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на електрообзавеждането изисква ежегодно да се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност.
– Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите е от далечната 1976г. и дава базисните норми за изкуствено осветление на помещения в промишлени предприятия, обществени и жилищни сгради и др.
Съгласно тази наредба осветеността в кабинети и работни стаи трябва да е не по-малка от 300 лукса (Lx), в магазини със самообслужване – 400 Lx, в кухни – 200 Lx, в производствени помещения в зависимост от точността на работата и минималните размери на детайлите – от 100 до 1500 Lx.
– Стандарт БДС-EN-12464 Светлина и осветление на работните места (част 1 – работни места на закрито, част 2 – работни места на открито).
Частта за работни места на закрито включва над 50 таблици с норми за осветеност в зависимост от вида на помещението и извършваната работа.
За еднотипни дейности стойностите в стандарта обикновено са по-високи от тези в наредбата. Например БДС-EN-12464 изисква поддържана осветеност при работа в офис – писане, машинопис, четене, обработка на данни 500 Lx.
Трябва да се подчертае, че стандартът нормира осветеността без разлика дали светлината е изкуствена или естествена, докато Наредба № 49 дава изисквания за изкуственото осветление.
Фактор на работната среда (ФРС) – микроклимат.
Микроклиматът на работните места в сградите се характеризира с три основни параметъра – температура, влажност и скорост на движение на въздуха.
Регламентиращ документ – Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места (достъпна е за безплатно ползване в нашия ЗБУТ – Хипермаркет).
Всеки от параметрите на микроклимата има оптимални и допустими гранични стойности в зависимост от сезона (топъл / студен) и вида на работата (лека / среднотежка / тежка физическа работа).
Например ако работите в офис (лека физическа работа) оптималната температура през студения период на годината трябва да е в границите от 20 до 23 °C, а през топлия – от 22 до 25 °C.
За същия вид дейност допустимите стойности през студения период са от 18 до 25 °C на постоянни места и от 15 до 26 °C на непостоянни места…
По аналогичен начин са дефинирани и стойности на влажността и скоростта на движение на въздуха.
Скоростта на движение на въздуха не е за пренебрегване – едва ли ще ни е приятно, ако климатикът духа ледена струя срещу нас, или ако мощната засмукваща аспирационна уредба в кухнята на ресторанта причинява течение.
Работата на открито трябва да се преустановява при опасно ниски или високи температури, гръмотевични бури, обилен валеж, силен вятър и гъста мъгла, определени с код “оранжево” или “червено” от Националния институт по метеорология и хидрология, ако създават заплаха за живота и здравето на работещите и за безопасното изпълнение на трудовата дейност. Изключение – при аварийни ситуации, ремонти по ВиК, възстановяване на електроподаване, транспортни връзки и др.
За разлика от измерването на параметрите на осветителните уредби, тук фиксирани срокове няма. Работодателят прави оценка как параметрите на микроклимата биха повлияли на здравето и безопасността на персонала и след консултации с представителите на работещите и комитетите / групите по условия на труд определя необходимостта от нови измервания.
Фактор на работната среда (ФРС) – шум.
Шумът е навсякъде около нас. По-силен или по-слаб, той е неразделна част от нашия живот. И от трудовата ни дейност. Телевизорът в офиса или непрестанното бърборене на колежката по телефона сигурно са досадни, но не могат да ни навредят, не така обаче стои въпросът с пресата, ъглошлайфа или къртача.
Опасните нива на шум са регламентирани в Наредба № 6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (можете да свалите безплатно копие от нашия ЗБУТ – Хипермаркет).
Силата на шумовото въздействие се измерва в децибели (dB), отчетени по т.н. скала А.
Наредбата дефинира три стойности:
- гранични стойности на експозиция: Lex,8h = 87 dB (А);
- горни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 85 dB (А);
- долни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 80 dB (А).
Разработени са специални методики на измерване и изчисление на шумовата експозиция. Без да влизам в подробности ще спомена, че въздействието върху човешкия организъм зависи не само от нивото на шума, измерено с шумомера, но и от времето, през което сме изложени на неговото въздействие (не е все едно дали днес ще работим с ъглошлайфа 15 минути или 6 часа).
Работодателят е длъжен да проведе замервания и оцени рисковете от шума на работните места. Ако стойностите превишават граничните, трябва да се предприемат мерки за защита на работещите.
Най-общо това може да стане чрез редуциране на шума на работното място (с ограждения, поглъщащи прегради или по друг начин) или чрез осигуряване на лични предпазни средства (ЛПС) за защита на слуха (антифони).
Опасните места се обозначават.
Накратко:
- ако шумът превишава 80 dB (А), фирмата трябва да ни осигури ЛПС;
- ако шумът превишава 85 dB (А), ЛПС трябва да се ползват;
- не трябва да бъдем подлагани на шумово въздействие над 87 dB (А) (тази стойност се пресмята с отчитане на затихването, осигурено от антифоните).
Ако темата за шума представлява интерес за вас, отделете време и за трилогията ни “Шум, шум шум…“. Няма да съжалявате 🙂
Още фактори на работната среда (ФРС).
В зависимост от мястото и характера на работата персоналът може да бъде изложен и на други въздействия, които задължително се контролират и оценяват от работодателя при спазване на нормативните изисквания:
– Фактор на работната среда (ФРС) – вибрации, предавани на системата “ръка-рамо” или на цялото тяло (нормативен документ – Наредба № 3 от 5 май 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации);
– Фактор на работната среда (ФРС) – химични агенти, в т.ч. и опасни химични агенти (нормативен документ – Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на химични агенти при работа);
– Фактор на работната среда (ФРС) – електромагнитни полета (нормативен документ – Наредба № РД-07-5 от 15 ноември 2016 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на електромагнитни полета);
– Фактор на работната среда (ФРС) – изкуствени оптични лъчения, в т.ч. ултравиолетови, видими, инфрачервени и лазерни (нормативен документ – Наредба № 5 от 11 юни 2010 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на изкуствени оптични лъчения).
Има и други фактори на работната среда (ФРС), оказващи влияние на работещите в специфични области… Но за тях – друг път…
Още по темата:
Кой може да измерва фактори на работната среда?
Смартфонът не е средство за измерване
Ще научите и други полезни неща в останалите публикации от поредицата “ЗБУТ – Азбука” 🙂
