Оценка на риска

През целия си жизнен път човек е изложен на различни рискове, които могат да причинят вреди и страдания. Може да ни блъсне автомобил, дори и да пресичаме правилно, може да ни ухапе бездомно куче, може да се подхлъзнем и паднем на непочистен тротоар или да се порежем пръста с ножа при опит да подражаваме на кулинарни божества при скоростното рязане на зеленчуци (ах тези специализирани готварски TV канали, където нещата изглеждат толкова лесни!).

OR-1

Рискове има и на работното място.

В предходна публикация разгледах съоръженията с повишена опасност, електробезопасността, опасността от пожари, но причина да пострадаме не са само те. На практика рискове съществуват при всички трудови дейности, дори и в офиса.

Важен елемент за осигуряване на ЗБУТ (здравословни и безопасни условия на труд) е оценката на производствените рискове.

Оценка на риска – нормативни изисквания.

Едно от базовите задължения на работодателите съгласно ЗАКОНА за здравословни и безопасни условия на труд е оценяването на рисковете за безопасността и здравето на работещите.

Изискванията към оценката са обобщени в специален нормативен документ – НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (и двата документа са достъпни за безплатно ползване в нашия ЗБУТ – Хипермаркет )

OR-2

Основни понятия.

Какво следва да разбираме под риск? Най-общо това е вероятността за настъпване на вреда при конкретни условия на излагане и тежестта на вредата.

А вреда е физическо нараняване и / или увреждане на здравето.

Целта при оценяването на рисковете е да определим допустимостта на всеки риск. И да набележим мерки за отстраняване / минимизиране на опасностите за работещите.

Съгласно Наредба 5 рискът има два основни компонента:
 тежест на вредата (не е все едно върху рамото ни да падне папка от последния рафт на шкафа или парче тухла от петия етаж на строежа…);
вероятност за възникване на опасното събитие (можем да се порежем и на лист хартия в офиса, но ако режем месо, това е много по-вероятно да се случи).

OR-3

Организация на дейностите.

Кой извършва оценяването? Началникът на цеха / работилницата, комисия от специалисти, службата по трудова медицина? Можем ли да поканим външно лице?

Както бе споменато по-горе, отговорността е на работодателя. Наредбата изисква участие на органа по безопасност и здраве и на службата по трудова медицина. Не трябва да забравяме, че оценката е колективно дело и следва да привличаме и други работещи от фирмата ни. Но няма проблем да се поканят / наемат и външни компетентни помощници.

Ако фирмата е малка (магазин с няколко продавачки, сервиз за автомобили…) и не сте на “ти” с материята, най-вероятно ще трябва да се доверите само на службата по трудова медицина. Но за големи предприятия е нормално водещ на процеса да е специалистът по здраве и безопасност при работа.

OR-4

Откъде да започнем?

Първоначално се разработва и утвърждава програма за оценяване. Тя регламентира участниците в дейността, сроковете, отговорностите, начините за осигуряване на информация и документиране, необходимостта от обучение на оценителите…

След това трябва да съберем информация за всички работни места (в сгради, на открито, временни, постоянни, мобилни…). Колко са, какви са, с какви машини, съоръжения, инструменти, пособия, материали и т.н. се работи. Кои длъжности са ангажирани с дейности на даденото място, като не пропускаме и ръководители, спомагателни работници, посетители…

Rabotesti-1

Преминаваме към определяне на видовете опасности. Тук ще ни помогнат разговорите с персонала, който се труди на работното място, наблюдение на дейностите, данните за факторите на работната среда, документацията на машините и съоръженията (никой не казва, че ще е лесно и бързо)… Има ли части с висока температура – налице е опасност от изгаряне. Налага ли се подреждане на материали на високи стелажи – опасност от падане от височина. Работа в дълбок изкоп – опасност от затрупване и т.н.

OR-5

Без да изпадаме в параноя, не бива да пропускаме и малко вероятни на пръв поглед рискове. Работим основно на открито, например на сечище – може ли да ни ухапе змия? Или да ни ужили оса?

При идентифициране на опасностите понякога е полезно да се ползват и специални чек-листи.

Ето примерен чек-лист за оценка на стреса по време на работа в офис:

OR-chek_list-6

Оценка на риска – методики.

За да се пристъпи към изготвяне на оценката, трябва да изберем методика за оценяване.

1. Някои по-обобщени методики делят риска на три категории – малък (1), среден (2), висок (3).
Съгласно тях високият риск (3) е напълно недопустим и трябва да се отстрани.

Оценката се извършва за всяка длъжност / работно място / риск по следната схема:

OR-metodika-1-7

Описание на входните данни:

Вероятност:
малко вероятно – не би следвало даденото събитие да се случи;
вероятно – може да се случи няколко пъти през професионалната кариера на работещия;
твърде вероятно – може да се случва многократно;

Тежест на последствията:
умерено увреждане – малки порязвания, натъртване…;
средно увреждане – рани, ограничени изгаряния, малки фрактури;
тежко увреждане – тежки рани, ампутации, смърт…

OR-8

Пример: Ако оценяваме възможността да паднем от стълбата като “Вероятна“, а очакваните последствия (наранявания) като “Средно увреждане“, то рискът в случая е “Среден-2“. Но ако преценим, че събитието е “Твърде вероятно“, тогава рискът вече е “Висок-3” и работодателят трябва да набележи мерки за намаляването му (например да закупи по-сигурна стълба).

2. У нас широко разпространение намира по-подробната количествена (т.н. “белгийска”) методика.

При нея вероятността от възникване на дадено събитие е функция и на времето, през което сме изложени на въздействие (т.н. експозиция).

Рискът (Р) тук е произведение от  вероятността (В), експозицията (Е) и тежестта на вредата (Т).

Р = В х Е х Т

Примерна таблица за определяне на вероятността (7 степени):

OR-verojatnost-9

Примерна таблица за определяне на експозицията (6 степени):

OR-ekspozicija-10

Примерна таблица за определяне на тежестта на вредата (5 степени):

OR-vreda-11

Примерна таблица за определяне на риска (5 степени):

OR-Risk-12

3. По-любознателните могат да се запознаят и със системата за онлайн интерактивна оценка на риска OiRA.

OIRA-111

На нея съм отделил специално внимание в OiRA и оценката на риска.

Оценка на риска – документиране.

Уместно е изготвяне на карти за оценка на риска по работни места / длъжности. Такава карта дава “снимка” на местата и длъжностите.

Фрагмент от примерна оценъчна карта с описани опасности и елементи на риска за всяка опасност съгласно по-подробната количествена (белгийска) методика е показан тук:

OR-kor-13

Данните в колони 2, 3 и 4 на оценъчната карта се вземат от последните колони “Стойност” на таблиците за вероятност, експозиция и тежест на вредата.

Документацията за оценка трябва да включва препоръки на оценителите, информация за използваните данни (анкетни карти, протоколи от измервания, документация от медицински прегледи…) и други документи.

Най-важната част от оценката са набелязаните мероприятия, целящи свеждане на недопустимия риск до приемливи граници (по приоритети).

Друго нормативно регламентирано задължение на работодателя е да внася за обсъждане в комитетите и групите по условия на труд въпросите, свързани с оценяването на риска.

Не пропускайте да запознаете всички работещи с документацията за оценката (например чрез извънреден инструктаж) – все пак целият този труд е за повишаване на тяхната безопасност!

ЗБУТ - обучение

Оценка на риска – преразглеждане.

Важно е да разберем, че оценката е процес, а не еднократен акт (случва се нерядко – службата по трудова медицина дава някакви папки, прибираме ги в шкафа и ги показваме единствено на инспекцията по труда, ако ги поиска).

Тя може да се актуализира и преразглежда по всяко време, ако възникне нужда от това (доставили сме нова машина със специфични рискове, изпълнили сме мероприятия, снижаващи рисковете, възникнала е злополука поради неоценен риск…).

КУТ

Преразглеждане се прави и по преценка на работодателяпо предписание на контролни органи или (това е ново!) при извънредна епидемична обстановка.

Помнете – оценката на риска е задължителна за всички места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение! Дори и лицата, работещи за своя сметка (индивидуално или в съдружие) трябва да оценяват рисковете и съхраняват документацията за оценката.

Още по темата:

OiRA и оценката на риска.

 

Запознайте се и с другите публикации от поредицата “ЗБУТ – Азбука” 🙂