
Оценка на риска
През целия си жизнен път човек е изложен на различни рискове, които могат да причинят вреди и страдания. Може да ни блъсне автомобил, дори и да пресичаме правилно, може да ни ухапе бездомно куче, може да се подхлъзнем и паднем на непочистен тротоар или да се порежем пръста с ножа при опит да подражаваме на кулинарни божества при скоростното рязане на зеленчуци (ах тези специализирани готварски TV канали, където нещата изглеждат толкова лесни!).
Рискове има и на работното място.
В предходна публикация разгледах съоръженията с повишена опасност, електробезопасността, опасността от пожари, но причина да пострадаме не са само те. На практика рискове съществуват при всички трудови дейности, дори и в офиса.
Важен елемент за осигуряване на ЗБУТ (здравословни и безопасни условия на труд) е оценката на производствените рискове.
Оценка на риска – нормативни изисквания.
Едно от базовите задължения на работодателите съгласно ЗАКОНА за здравословни и безопасни условия на труд е оценяването на рисковете за безопасността и здравето на работещите.
Изискванията към оценката са обобщени в специален нормативен документ – НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (и двата документа са достъпни за безплатно ползване в нашия ЗБУТ – Хипермаркет )
Основни понятия.
Какво следва да разбираме под риск? Най-общо това е вероятността за настъпване на вреда при конкретни условия на излагане и тежестта на вредата.
А вреда е физическо нараняване и / или увреждане на здравето.
Целта при оценяването на рисковете е да определим допустимостта на всеки риск. И да набележим мерки за отстраняване / минимизиране на опасностите за работещите.
Съгласно Наредба 5 рискът има два основни компонента:
– тежест на вредата (не е все едно върху рамото ни да падне папка от последния рафт на шкафа или парче тухла от петия етаж на строежа…);
– вероятност за възникване на опасното събитие (можем да се порежем и на лист хартия в офиса, но ако режем месо, това е много по-вероятно да се случи).
Организация на дейностите.
Кой извършва оценяването? Началникът на цеха / работилницата, комисия от специалисти, службата по трудова медицина? Можем ли да поканим външно лице?
Както бе споменато по-горе, отговорността е на работодателя. Наредбата изисква участие на органа по безопасност и здраве и на службата по трудова медицина. Не трябва да забравяме, че оценката е колективно дело и следва да привличаме и други работещи от фирмата ни. Но няма проблем да се поканят / наемат и външни компетентни помощници.
Ако фирмата е малка (магазин с няколко продавачки, сервиз за автомобили…) и не сте на “ти” с материята, най-вероятно ще трябва да се доверите само на службата по трудова медицина. Но за големи предприятия е нормално водещ на процеса да е специалистът по здраве и безопасност при работа.
Откъде да започнем?
Първоначално се разработва и утвърждава програма за оценяване. Тя регламентира участниците в дейността, сроковете, отговорностите, начините за осигуряване на информация и документиране, необходимостта от обучение на оценителите…
След това трябва да съберем информация за всички работни места (в сгради, на открито, временни, постоянни, мобилни…). Колко са, какви са, с какви машини, съоръжения, инструменти, пособия, материали и т.н. се работи. Кои длъжности са ангажирани с дейности на даденото място, като не пропускаме и ръководители, спомагателни работници, посетители…
Преминаваме към определяне на видовете опасности. Тук ще ни помогнат разговорите с персонала, който се труди на работното място, наблюдение на дейностите, данните за факторите на работната среда, документацията на машините и съоръженията (никой не казва, че ще е лесно и бързо)… Има ли части с висока температура – налице е опасност от изгаряне. Налага ли се подреждане на материали на високи стелажи – опасност от падане от височина. Работа в дълбок изкоп – опасност от затрупване и т.н.
Без да изпадаме в параноя, не бива да пропускаме и малко вероятни на пръв поглед рискове. Работим основно на открито, например на сечище – може ли да ни ухапе змия? Или да ни ужили оса?
При идентифициране на опасностите понякога е полезно да се ползват и специални чек-листи.
Ето примерен чек-лист за оценка на стреса по време на работа в офис:
Оценка на риска – методики.
За да се пристъпи към изготвяне на оценката, трябва да изберем методика за оценяване.
1. Някои по-обобщени методики делят риска на три категории – малък (1), среден (2), висок (3).
Съгласно тях високият риск (3) е напълно недопустим и трябва да се отстрани.
Оценката се извършва за всяка длъжност / работно място / риск по следната схема:
Описание на входните данни:
Вероятност:
– малко вероятно – не би следвало даденото събитие да се случи;
– вероятно – може да се случи няколко пъти през професионалната кариера на работещия;
– твърде вероятно – може да се случва многократно;
Тежест на последствията:
– умерено увреждане – малки порязвания, натъртване…;
– средно увреждане – рани, ограничени изгаряния, малки фрактури;
– тежко увреждане – тежки рани, ампутации, смърт…
Пример: Ако оценяваме възможността да паднем от стълбата като “Вероятна“, а очакваните последствия (наранявания) като “Средно увреждане“, то рискът в случая е “Среден-2“. Но ако преценим, че събитието е “Твърде вероятно“, тогава рискът вече е “Висок-3” и работодателят трябва да набележи мерки за намаляването му (например да закупи по-сигурна стълба).
2. У нас широко разпространение намира по-подробната количествена (т.н. “белгийска”) методика.
При нея вероятността от възникване на дадено събитие е функция и на времето, през което сме изложени на въздействие (т.н. експозиция).
Рискът (Р) тук е произведение от вероятността (В), експозицията (Е) и тежестта на вредата (Т).
Р = В х Е х Т
Примерна таблица за определяне на вероятността (7 степени):
Примерна таблица за определяне на експозицията (6 степени):
Примерна таблица за определяне на тежестта на вредата (5 степени):
Примерна таблица за определяне на риска (5 степени):
3. По-любознателните могат да се запознаят и със системата за онлайн интерактивна оценка на риска OiRA.
На нея съм отделил специално внимание в OiRA и оценката на риска.
Оценка на риска – документиране.
Уместно е изготвяне на карти за оценка на риска по работни места / длъжности. Такава карта дава “снимка” на местата и длъжностите.
Фрагмент от примерна оценъчна карта с описани опасности и елементи на риска за всяка опасност съгласно по-подробната количествена (белгийска) методика е показан тук:
Данните в колони 2, 3 и 4 на оценъчната карта се вземат от последните колони “Стойност” на таблиците за вероятност, експозиция и тежест на вредата.
Документацията за оценка трябва да включва препоръки на оценителите, информация за използваните данни (анкетни карти, протоколи от измервания, документация от медицински прегледи…) и други документи.
Най-важната част от оценката са набелязаните мероприятия, целящи свеждане на недопустимия риск до приемливи граници (по приоритети).
Друго нормативно регламентирано задължение на работодателя е да внася за обсъждане в комитетите и групите по условия на труд въпросите, свързани с оценяването на риска.
Не пропускайте да запознаете всички работещи с документацията за оценката (например чрез извънреден инструктаж) – все пак целият този труд е за повишаване на тяхната безопасност!
Оценка на риска – преразглеждане.
Важно е да разберем, че оценката е процес, а не еднократен акт (случва се нерядко – службата по трудова медицина дава някакви папки, прибираме ги в шкафа и ги показваме единствено на инспекцията по труда, ако ги поиска).
Тя може да се актуализира и преразглежда по всяко време, ако възникне нужда от това (доставили сме нова машина със специфични рискове, изпълнили сме мероприятия, снижаващи рисковете, възникнала е злополука поради неоценен риск…).
Преразглеждане се прави и по преценка на работодателя, по предписание на контролни органи или (това е ново!) при извънредна епидемична обстановка.
Помнете – оценката на риска е задължителна за всички места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение! Дори и лицата, работещи за своя сметка (индивидуално или в съдружие) трябва да оценяват рисковете и съхраняват документацията за оценката.
Още по темата:
Запознайте се и с другите публикации от поредицата “ЗБУТ – Азбука” 🙂