Психосоциални рискове от прилагането на цифрови технологии на работното място
Както вече знаете, Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) организира поредица от кампании „Здравословни работни места“, с цел повишаване на осведомеността относно безопасността и здравето на работните места. Кампания 2023 – 2025г. се нарича „Безопасни и здравословни условия на труд в цифровата ера“. Посветена е на цифровизацията на труда и необходимостта от специални мерки по отношения на трудовата безопасност в такава среда.
Днес накратко ще ви запозная с някои психосоциални рискове от прилагането на цифровите технологии, разгледани в специален доклад от подробно проучване на EU-OSHA по темата.
В проучването са включени пет основни групи цифрови технологии:
- усъвършенствана роботика и изкуствен интелект за автоматизация на задачите;
- интелигентни цифрови системи;
- цифрови трудови платформи;
- технологии за дистанционна работа;
- изкуствен интелект за управление на работниците.
Усъвършенствана роботика и изкуствен интелект за автоматизация на задачите.
Тук най-общо става дума за интелигентни машини, които събират и анализират данни и вземат решения. Тези системи са преобладаващи в сектори като здравеопазване, образование, поддръжка на клиенти, маркетинг и финансови консултации, включително мобилни роботи, роботи за сглобяване и роботи-екзоскелети. Усъвършенстваната роботика и изкуственият интелект могат да разкрият много възможности, тъй като са в състояние да изпълняват задачи по-ефективно, с по-висока прецизност и издръжливост и предлагат на хората по-безопасни условия, като поемат по-опасните задачи.
Въвеждането на такива технологии обаче е свързано с възникване на нови рискове за работещите. Ще споменем т.н. когнитивно (познавателно, мисловно) претоварване, което води до опасения относно повишените изисквания към работниците поради необходимостта от наблюдение и взаимодействие със сложни системи. Това може да предизвика стрес и намалено удовлетворение от работата. Друг значителен риск е страхът от загуба на работа или несигурност за работата, което е свързано с депресия, тревожност и емоционално изтощение. Деквалификация и / или необходимост от повишаване на квалификацията / преквалификация възникват, когато автоматизацията промени съдържанието на работата, например при преход от извършване на ръчен труд към ползване на системи за наблюдение, причинявайки стрес и несигурност.
Интелигентни цифрови системи.
Интелигентните цифрови системи обхващат набор от технологии, включително базирани на сензори устройства, изкуствен интелект, т.н. „интернет на нещата“, носими устройства, безжични технологии и др.
Психосоциалните рискове за работника при тях са свързани с липса на доверие между работници и работодатели, породени от цифрово наблюдение, което води до опасения относно нарушаването на неприкосновеността на личния живот и събирането и използването на лични данни. Увеличаването на натоварването и времевият натиск (съкратените срокове) също представляват значителни рискове, тъй като интелигентните системи често повишават очакванията за по-голяма производителност, причинявайки стрес и дискомфорт за работниците. Тук може да се добави и понижената автономност, в резултат от наложените ритъм и методи на работа, което води до демотивация и намалена удовлетвореност. Намаляват се и взаимодействията „лице в лице“, отразяващо се негативно на сплотеността на екипа / работното място и психичното здраве. Неадекватното обучение при внедряване на нови технологии може да накара работниците да се чувстват неподготвени и несигурни, а това изостря стреса и неудовлетвореността.
Цифрови трудови платформи.
Работата с цифрови платформи най-общо означава полагане на труд, опосредстван чрез онлайн платформи. Характеризира се с нестандартни работни договорености, алгоритмично управление, участие на трети страни и прехвърляне на рисковете и отговорностите към работещите. Може да донесе определени ползи, като повишена автономност, по-гъвкаво работно време и по-добър баланс между професионалния и личния живот.
Но медалът има и друга страна. Алгоритмичното управление (т.е. използването на технологични инструменти за дистанционно управление на работната сила, като се разчита на събиране на данни и наблюдение, за да се даде възможност за автоматизирано вземане на решения) води до силно завишен контрол върху работниците и тяхната работа. Това пък е свързано с намалена автономност… Често срещаните рискови фактори тук включват професионална изолация, увеличаване на натоварването и времевия натиск, несигурност на работата и доходите, липса на автономност, както и чувство за несправедливост и липса на доверие поради непрозрачно алгоритмично управление.
Дистанционна работа (работа от разстояние).
Дистанционната работа предлага гъвкавост и автономност, като потенциално увеличава производителността и може да бъде от полза за работници с някои заболявания. Позволява по-добро управление на времето им за труд и почивка.
Но от друга страна дистанционната работа може да бъде причина за няколко психосоциални рискови фактора, включително проблеми с баланса между професионалния и личния живот, чувство на физическа изолация, постоянна свързаност, водеща до повишено натоварване, намалена автономност и лоши социални взаимоотношения. Всъщност домашната среда, традиционното лично пространство, вече се превърна в работно пространство, като често му липсват ергономичните характеристики на офис. Мнозина продължават да работят дори когато са неразположени и не вземат отпуск по болест, на който имат право. Натискът да останете постоянно свързани и да отговаряте например на имейли извън работното време е причина за удължаване на работата до късно вечер и дори през почивните почивни дни. Липсата на неформални, спонтанни контакти и взаимоотношения, които обикновено се случват в офис среда, може да доведе до усещане за откъснатост от колегите и организацията. Изследвания показват, че жените, които работят от разстояние, са изложени на по-голямо напрежение поради липсата на време и претоварването с работа (в т.ч. и поради домашните си ангажименти). Това е предпоставка за по-сериозни проблеми по отношение на психичното им здраве в сравнение с техните мъже.
Изкуствен интелект за управление на работниците.
Системите с изкуствен интелект за управление на работниците събират данни в реално време за извършването на трудовата дейност. Тези данни се обработват от системи за вземане на автоматизирани или полуавтоматизирани решения, или се използват за предоставяне на информация на вземащите решения лица. Счита се, че това води до значителни предимства, като подобрено планиране и разпределение на задачите, оптимизиране в организацията на работата и предоставяне на по-добра информация за идентифициране на различни проблеми.
Негативните страни от прилагането на изкуствен интелект за управление на работещите (на работните места) са свързани с по-голямо напрежение във времето, повишено натоварване, когнитивно претоварване, страх от загуба на работа, стрес поради непрекъснато наблюдение. Непрозрачният характер на автоматизираните решения могат да насърчат липсата на доверие и усещането за несправедливост. Освен това намаляването на автономността при работа и необходимостта от постоянна адаптация към новите технологии допринасят за когнитивно претоварване и неудовлетвореност…
В заключение – цифровизацията крие определени рискове, но има потенциала да подобри условията на труд, особено за уязвими лица. Практиката показва, че фирмите, предлагащи цялостни програми за обучение и включващи работниците си в процесите на вземане на решения, постигат по-добра адаптация към новите технологии и успешно предотвратяват психосоциалните рискове.
Основни подходи за намаляване на рисковете.
- Обучение и повишаване на квалификацията. Осигуряването на цялостни обучения гарантира, че работниците са добре подготвени да използват ново оборудване и процеси. Този подход не само подобрява уменията им, но и повишава тяхната увереност, а това значително намалява стреса.
- Участие и ангажираност на работещите. Този подход спомага за ранното идентифициране на потенциални проблеми, което позволява по-лесното интегриране на новите технологии.
- Ясна и открита комуникация. От жизненоважно значение е да се информират работниците какво включват технологичните промени, включително оперативни промени, нови изисквания за безопасност и процедури за извънредни ситуации. Ясното очертаване на това как тези промени ще се отразят на отделните места и какво могат да очакват работниците, помага за намаляване на страховете и изграждане на доверие към ръководството.
- Редовни оценки на работното натоварване и последващи корекции. По този начин се гарантира, че задачите са разпределени справедливо и работниците са натоварени оптимално, за да се предотврати работа под напрежение и когнитивно претоварване.
- Осигуряване на баланс между професионалния и личния живот. Създаването на гъвкави работни условия и организация за осигуряване на по-добър баланс между професионалния и личния живот е от съществено значение за управлението на психосоциалните рискове, свързани с цифровите технологии. Гарантирането на право на прекъсване на връзката с ръководството е от решаващо значение за предотвратяване на стреса и „прегарянето“ на работниците.
Още по темата:
Кампания „Безопасни и здравословни условия на труд в цифровата ера“
