Застаряващата работна сила и трудовата безопасност

Имате ли работници на възраст над 55г. във вашето предприятие? Какво е мнението ви за тях? Как се справят със служебните си задължения? Предлагам днес да разгледаме част от аспектите на  проблема със застаряващата работна сила. Защото този проблем става все по-актуален.

Характерна особеност в Европейския съюз, а и не само там, е увеличаващият се брой на възрастните работници.

Причина за това е прогресивното застаряване на населението в Европа. От една страна то се дължи на увеличената средна продължителност на живота, а от друга – на намаляващата раждаемост. Като резултат е налице натоварване на пенсионните и социалноосигурителните системи, нарастване на разходите за здравеопазване и др. Един от начините за справяне с предизвикателствата на застаряващото европейско население е насърчаването на хората да работят по-дълго. Ето защо повишаването на равнищата на заетост и удължаването на трудовия живот на хората са важни цели на националните и европейските политики от края на 90-те години на ХХ в. до днес.

Как възрастовите изменения влияят на работоспособността?

Съществуват различни мнения за работниците в напреднала възраст. Често се очаква по-възрастните да бъдат по-малко мотивирани и по-нископродуктивни от младите. Затова най-краткият, но и най-некоректният отговор на този въпрос е „възрастовите изменения влияят единствено негативно“. Това не е точно така – обичайните промени, свързани с възрастта, могат да бъдат както отрицателни, така и положителни.

Например много личностни качества, като мъдрост, цялостно възприемане и способност за анализ, стратегическо мислене, съобразителност, дипломатичност, способност да се вземат обмислени решения, да се действа разумно и др. се усъвършенстват или се пораждат с напредване на възрастта. Трудовият опит и професионалният капацитет също се натрупват с течение на годините.

Обратно, някои функционални способности, предимно физически и сетивни, намаляват в резултат на естествения процес на стареене. Това е особено важно да се отчита, ако работещите са ангажирани предимно с физически труд.

Колкото и да не ни се иска, с напредването на възрастта физическият капацитет на човешкия организъм се понижава в различна степен. Когнитивните функции също се променят. Примери за физическо влошаване поради стареене са загубата на мускулна сила и намаленият капацитет на белите дробове. Способността за бърза обработка на голям обем информация и за решаване на сложни проблеми като цяло е по-малка. Тези специфики в когнитивното функциониране и учене обикновено стават очевидни от 65-годишна възраст нататък. Освен това след 50-годишна възраст работниците се нуждаят и от повече време, за да се възстановят от работа…

Казано на по-разбираем език, напредването на възрастта ще се отразява по един начин на спринтьора, а по друг – на шахматиста.

Еднакво ли е „остаряването“ за всички?

Свързаните с възрастта промени във функционалния капацитет не са еднакви за всички хора. Причината се корени в различията между отделните индивиди по отношение на начина им на живот, храненето, физическата подготовка, наличието на генетична предразположеност към конкретни заболявания, вредните привички (например тютюнопушене), нивото на образование и т.н. Накратко: по-възрастните работници не трябва да се разглеждат като хомогенна група, защото е нормално да има значителни различия между хората на една и съща възраст.

Състоянието на по-възрастните се влияе от това, дали са живели здравословно на младини. Намаляването на функционалния капацитет може да бъде забавено и сведено до минимум чрез здравословен начин на живот, например с редовни упражнения и здравословно хранене.

Оценка на рисковете, съобразена с възрастта.

Съобразена с възрастта оценка на риска означава да се отчитат различните специфики на отделните възрастови групи при оценяване на рисковете. Това включва и потенциалните промени във функционалния капацитет и здравословното състояние на персонала.

Нарастващите рисковете, характерни за по-възрастните работещи, най-често са свързани с:

• извършването на тежък физически труд;
• работата на смени;
• работата в гореща или студена среда;
• въздействието на силен шум.

Как да намалим рисковете за по-възрастния персонал?

Това може да се направи чрез промяна в естеството на работата. Някои предложения за такава промяна:

• реорганизация или ротация (смяна) на работното място;
• въвеждане на повече кратки почивки;
• по-добра организация на работата на смени, например чрез ускорена ротация на смените през 2–3 дни;
• осигуряване на подходящо осветление и стойности на микроклимата и нивото на шума;
• добър ергономичен дизайн на оборудването и обзавеждането.

Положителна практика, прилагана във водещи фирми, е обособяването на смесени работни колективи / екипи от лица на различна възраст – наблюдава се по-висока производителност и ефективност както на по-възрастните, така и на по-младите работници.

И в заключение: важно е да разберем, че възрастният ни колега не е човек „второ качество“, който „изяжда хляба на младото поколение, защото от егоизъм и лакомия отказва да се пенсионира и да освободи работното си място“. Точно обратното – според редица изследвания представянето (изявяването) на индивида остава стабилно през цялата му трудова кариера. Да, ефективността може да намалее поради промени във физическото състояние и когнитивните способности, но много от по-възрастните работници успешно компенсират това чрез своя по-голям опит и знания…

Засега ще спра до тук. По темата за трудовата реализация на възрастните хора има много и различни мнения, изследвания, анализи, статии… На по-любознателните в секция „Полезна информация“ на нашата електронна библиотека „ЗБУТ – Хипермаркет“ предлагам разработката „Насърчаване на активния живот на възрастните хора на работното място“ от проф. Juhani Ilmarinen, JIC Ltd, Изследователски център по геронтология към Университета Jyväskylä, Финландски институт по безопасни условия на труд. Предполагам, че тя ще представлява интерес за мнозина от вас.