Оценка на риска при работа от разстояние
За работата от разстояние съм писал нееднократно („Работа от разстояние“, „Работа от разстояние – права и задължения“…).
И понеже темата има различни аспекти, днес ще разгледам още един от тях.
Да си припомним – едно от задълженията на работодателя е да гарантира, че и работните места в предприятието, и местата за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ). Необходимо е той да оцени всички рискове на работното място, в т.ч. и при работа от разстояние, като обхване организацията на работата и използваното работно оборудване, а по резултатите от оценката – да предприеме необходимите мерки за избягване или намаляване на идентифицираните рискове.
На пръв поглед всичко би трябвало да е ясно, но… както се казваше в онзи стар анекдот „дотук всичко е ясно, сега на разпит да влезе убитият“.
В болшинството случаи оценката на риска няма как да бъде извършена дистанционно, трябва да се посети работното място, тоест дома на работещия. Работодателят най-често оценява рисковете заедно със службата по трудова медицина (СТМ). За оценяването почти винаги са необходими и данни за факторите на работната среда (ФРС), които пък се измерват от акредитирани органи за контрол (ако работодателят не разполага с такива специалисти).
Сега да си представим, че пред дома на работещия от разстояние Пенчо спира микробус. От него слизат представители на работодателя, на СТМ, на органа за контрол. Звънят, представят се, влизат… Гледат, измерват, записват… В стаята, където Пенчо работи, е студено, Пенчо отговаря, че така му е по-комфортно, защото пуши често и държи прозореца отворен. Осветлението е слабо, Пенчо казва, че е свикнал на тъмно. Музикалната уредба „дъни“, защото на Пенчо силната музика му харесва и го зарежда с тонус. Лаптопът е на дивана вместо на бюрото, защото…
Какво правим, ако такива дистанционни работници са 50, а всеки има свое виждане за комфорт и удобство? Кого ще санкционират от Инспекцията по труда (тя има право да контролира местата за работа от разстояние) за констатирани нарушения на нормативната уредба – Пенчо или работодателя му?
Въпрос с подобно съдържание е зададен в страницата „Въпроси и отговори“ на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Ето част от въпроса (емоциите на автора му са разбираеми):
„ … моля да ми ОБЯСНИТЕ НА МЕН, СПЕЦИАЛИСТ ОТ ПРАКТИКАТА С 25 Г. СТАЖ САМО В ТАЗИ ОБЛАСТ, как ще получим съгласие от лицата да приемат СТМ и Орган за контрол, за да се изготви оценката на риска, как ще се посетят при големи фирми 200 домашни адреса, а и само 15 да са, коя СТМ и Орган за контрол ще се съгласят така да им се губи времето, колко пари ще струва това на работодателя, защото за всеки адрес трябва да има отделна карта с ОР. И като какви ще се разпореждаме в чужда собственост да влизаме, оглеждаме и даваме предписания, а и след това работодателят да ги изпълнява в чужди имоти – кой собственик ще допусне всичко това! А 80% от хората живеят в квартири! И как тогава ще направим оценки на риска, а вече започнаха да се правят предписания!…“.
В официалния отговор на МТСП четем:
„…В индивидуалния трудов договор се уговарят конкретно всички условия, права и задължения на страните по него във връзка с работата от разстояние и осъществяването й (чл. 107з, ал. 3 от КТ). Трябва да се има предвид, че когато няма въведено извънредно положение/епидемична обстановка, работата от разстояние има доброволен характер (чл. 107з, ал. 2 от КТ), а съгласно чл. 107к, ал. 5, т. 2 от КТ работодателят и/или негов представител, представителите на синдикалните организации, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и контролните органи на инспекцията по труда имат право на достъп до работното място в рамките на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор при задължително предварително уведомяване на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, и с негово съгласие. Също така работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без основание за това, в рамките на установеното работно време и/или на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор (чл. 107к, ал. 6 от КТ) …“.
Да обобщим: С изключение на някои специфични случаи (извънредно положение / епидемична обстановка) работата от разстояние има доброволен характер и работникът трябва да изпълнява задълженията си, регламентирани в индивидуалния му трудов договор, в т.ч. спазване на правилата за осигуряване на ЗБУТ, осигуряване на достъп до работното място в дома си и др. А относно допълнителните разходи – ясно е кой ще ги плаща…
С пълния текст на въпроса и отговора можете да се запознаете в нашата електронна библиотека „ЗБУТ – Хипермаркет“, секция „Полезна информация“.
Още по темата:
Работа от разстояние – права и задължения
