Вашите работници и правилата по БЗР

В статията „Работещ” от поредицата „ЗБУТ – Азбука” се спрях на основните права и отговорности на работещите при изпълнение на трудовите им задължения.
Да приемем, че правилата за безопасност и здраве при работа (БЗР) са ясни на всички. Но дали бай Иван винаги ги спазва? Дори и ако никой не го наблюдава?
Днес нека поговорим за „чипа” на работниците.

Преди много години в предприятието, където работех, се извършваше подготовка за пускане на ново производство със сериозни изисквания към персонала. Внедряваха го чужди специалисти. Стигна се до момента за определяне на хора, които да работят в новия цех. Ръководството ни подбра най-дългогодишните работници от другите ни производства. Чуждестранният екип уважи избора, но сподели, че предпочита да назначим нови лица. Аргументите – всеки дългогодишен работник има изградени навици, които не винаги са от полза, когато се започва нещо ново…
Изследвания на трудовата безопасност недвусмислено показват, че в преобладаващия брой случаи злополуките спохождат две групи работещи:
– начинаещите, защото не могат добре да оценят всички опасности и нямат изградени навици;
– дългогодишните работници, защото рутината притъпява усещането за опасност и риск.

Според разбиранията си по отношение на безопасността работещите се делят на четири основни групи.
– Група 1: Правила!? За безопасност!? Защо ме занимавате с глупости? Тези правила съм си ги писал аз. Трийсет години не ми се е случвало нищо, и сега няма какво да се случи… Не е нужно някой да ми обяснява как да се пазя.
– Група 2: Имало там някакви правила… Каски-маски… Е, ако шефът е наблизо, ги спазвам, защото той така иска… Иначе току-виж ме глобили…
– Група 3: Познавам правилата за безопасност и здраве при работа. И съм убеден, че трябва да се спазват, за да ме защитят. Спазвам ги! Защото ако ми се случи нещо, кой ще издържа жена ми, трите ми деца и двете ми кучета? Кой ще плаща ипотеката?
– Група 4: Познавам правилата за безопасност и здраве при работа. И съм убеден, че трябва да се спазват, за да ме защитят. Спазвам ги! И изисквам от всички, работещи с мен, да ги спазват. Защото тяхната небрежност застрашава и мен! Независимо дали шефът е наблизо, или не.

Та вашите работници към коя група спадат? Дано греша, но май преобладаващата класация у нас е около 2…
Основният въпрос тук е как да сменим „чипа” на тези от групи 1 и 2.
Най-работещ е балансираният подход. Обяснявайте, наблюдавайте, изисквайте. Поощрявайте и… наказвайте. Особено важен е личният пример – ако на главата ви няма каска, и бай Иван ще я захвърли, щом ви види гърба.
Наказание ли казах? Това включва ли глоби?

За съжаление (или за радост?) българското трудово законодателство не предвижда възможност за глоби. Съгласно Кодекса на труда (чл. 188) дисциплинарните наказания са „Забележка”, „Предупреждение за уволнение” и „Дисциплинарно уволнение”. Тук при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Но ако не можем да глобяваме, можем да поощряваме, нали? Щом фирмата може да си позволи 2000 лв. заплата, защо да не ги раздели на 1700 лв. основно трудово възнаграждение и 300 лв. допълнително възнаграждение за спазване на правилата по БЗР? Работиш безопасно – получаваш бонуса. Друг вариант – в Колективен трудов договор да се договорят допълнителни възнаграждения (тримесечни, на полугодие…) за постигнати резултати, включително и за трудова безопасност…

Добрият работодател би намерил механизми за стимулиране на безопасното изпълнение на трудовите задачи. И стъпка по стъпка, ден след ден да препрограмира „чиповете” на групи 1 и 2. Защото обърне ли се колата, пътища много.

Още по темата:
Трудови злополуки