Кой трябва да пере работното ни облекло?
В публикацията “Предпазни средства” от рубриката “ЗБУТ – Азбука” ви запознах със задълженията на работодателя да осигурява лични предпазни средства (ЛПС). Изискванията за това са регламентирани в чл. 284 от Кодекса на труда. Обнародвана е и специален подзаконов акт – Наредба 3 от 19.04.2001г. за за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (можете да ползвате безплатно копие от тези документи в нашия “ЗБУТ – Хипермаркет“, секция “Нормативни документи“).
И така – получили сте обезопасяващи обувки, ботуши и работно облекло от склада, ползвате ги… Само че времето е кално, машините и подът в цеха са омаслени, обувките се замърсяват. Също и дрехите…
Кой трябва да ги почиства?
Чл. 19 от Наредба 3 / 2001г. вменява на работодателя задължение да поддържа и подменя личните предпазни средства, като това включва почистване, изпиране, дезинфекциране, дегазиране и т.н. Текстът е достатъчно ясен. Но все пак… едва ли е нормално да чакаме бригадирът да ни измие калните обувки или ботуши.
Как стои обаче въпросът с работното облекло? Кой трябва да го пере?
Съгласно споменатия по-горе член 19, това е задължения на работодателя. Но тук има важна подробност – задължението се отнася за личните предпазни средства.
Съгласно $1, т.7 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд “лично предпазно средство е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел”.
Но има и работно облекло, което не е ЛПС. Неговото предназначение е да предпазва личното облекло на работещите и то се обезпечава на основание Наредба за безплатното работно и униформено облекло. Логично е да приемем, че чл. 19 от Наредба 3 – 2001г. не се разпростира върху него.
Все пак… би било от полза да се запознаем и със съдебна практика по темата.
Казусът:
През 2012г. инспектори от Главна инспекция по труда извършват проверка в завод за производство на керамични изделия. Едно от предписанията изисква работодателят да осигури изпиране на работното облекло на персонала. Основание – чл. 19 от Наредба 3 – 2001г. Юридическият екип на предприятието обжалва предписанието пред съда, защото в правната норма е предвидено задължение за работодателя единствено по отношение на личните предпазни средства. Съдът обаче отхвърля жалбата:
“…В разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата също е предвидено, че в понятието “Лично предпазно средство” се включва и специалното работно облекло. Следователно, законосъобразно с оспореното предписание жалбоподателят е задължен да извършва дейностите по чл. 19 от Наредбата и по отношение на работното облекло, доколкото същото изрично е включено от законодателя в понятието лично предпазно средство.
По изложените съображения, предписание № 5 по протокол за извършена проверка изх. № ХХХХХХ е законосъобразно – не са налице основания за отмяната по смисъла на чл. 146 от АПК, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена…”
Тук очевидно съдебният състав не прави разлика между “работно облекло” и “специално работно облекло”. Ето защо решението му е обжалвано пред по-горна инстанция. Нейното становище е различно:
“…Съдът е приложил неправилно относимите материално-правни норми. Цитираната нормативна уредба разграничава понятието “работно облекло”, “лични предпазни средства” и “специално работно облекло”, като последното може да се квалифицира и като лично предпазно средство с оглед целта и функцията му при използване. Работното облекло се осигурява с цел запазване на личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената им работа и само това. То няма функция да защитава здравето и живота на работещия в работния процес… Или, налице е разграничаване от работодателя на работното облекло, специалното работно облекло от категорията на личните предпазни средства, поради което работното облекло в даденото предписание не може да следва режима, предвиден в нормативната уредба и предписан за работодателя, следващ този на личните предпазни средства…”
Да обобщим:
Организацията по изпирането на специалното работно облекло е задължение на работодателя. Но прането на престилката, с която деловодителката предпазва личното си облекло, работейки на копирната машина, си е нейно задължение.
