Манометърът на компресора за гуми и връзката му с безопасността

Ако работите в малка фирма (такива у нас са над 300 000), много е вероятно все още да не са ви посещавали от инспекцията по труда. Щастливци!

Ако обаче се трудите в производствено предприятие, няма начин да не сте имали среща (а може би – сблъсък?) с инспекторите им. Сигурно са ви искали трудови договори, инструктажни книги, ведомости за заплати…

Аз също съм участвал в не една и две проверки и ми е правило впечатление, че при оглед на авторемонтни работилници любимият им въпрос, подплатен впоследствие и с предписание, е свързан с манометърчето на мобилния компресор за помпене на автомобилните гуми. И по-точно, защо не го носим на метрологична проверка. В интерес на истината, опитахме да го носим, но ни отказаха проверка… А трябва ли?

Наскоро обсъдих този много частен случай с компетентен външен одитор на системи за управление. Разговорът ми с него протече както и с инспекторите по труда: “Ако манометърът е повреден, ще пренапомпите гумата, ако я пренапомпите, ще гръмне, ако гръмне, ще предизвика злополука… ако не гръмне при помпенето, ще гръмне по пътя, ако…”. Така и очаквах…

За да си отговоря на въпроса “трябва или не трябва”, проведох собствено разследване.

Най-често предписанието от инспекцията по труда във връзка с “манометричния казус” е на основание чл. 173, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, (можете да откриете актуално копие на наредбата в нашия “ЗБУТ – Хипермаркет“, секция “Нормативни документи“). Текстът гласи: “Средствата за измерване, свързани с безопасността на труда, се осигуряват метрологично”. Само че тази формулировка е твърде обща и никъде в Наредба 7 не пише, че манометърът на мобилния компресор е такова средство за измерване.

Продължаваме нататък.

Що е то средство за измерване? Съгласно Закона за измерванията това е “техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства”.

Очевидно героят на днешната ни публикация – манометърът за въздух – е средство за измерване. А подлежи ли на метрологично осигуряване? Да четем пак Закона за измерванията, и по-конкретно неговия член 5: “За осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва метрологичен контрол”. Май ще трябва да го носим в метрологията?!

Обаче! На сайта на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на въпроса “Кои средства за измерване не подлежат на метрологичен надзор?” е отговорено:

“На метрологичен контрол по реда на Закона за измерванията (ЗИ) подлежат средствата за измерване, които попадат в обхвата на чл. 5 от него и за които има регламентирани изисквания в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Всички останали средствата за измерване не подлежат на метрологичен контрол по реда на ЗИ“.

Вече цитирах текста на член 5 от закона, сега да видим какво пише и в цитираната по-горе Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Документът е доста “приятно” четиво с неговите над 850 члена, приложения и графики. Включва изисквания към всички средства за измерване, за които се сещате – електромери, топломери, апарати за кръвно налягане, разходомери, скоростомери, електрокардиографи… Раздел Х е озаглавен “Манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт“. За протокола – имало е и раздел ХI – “Манометри за автомобилни гуми“, но той е отменен от началото на м. декември 2015г.

Да си припомним къде ползваме нашия манометър… В мобилен въздушен компресор за автомобилни гуми. Дали този компресор е съоръжение под налягане? Щом сгъстява въздух…

И сега става интересно.

Търся отговора в друга специализирана наредба – Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане.

Съгласно нейния чл. 2, т. 1 “съоръжения под налягане са метални съдове за сгъстени, втечнени или разтворени под налягане газове, пари или течности, при които налягането на парите при максималната допустима температура е по-голямо от 0,05 МРа над нормалното атмосферно налягане и на които произведението от обема в литри и налягането в мегапаскали е по-голямо от числото 100″… Тези съоръжения подлежат и на технически надзор.

Остава да погледнем табелката на мобилния ни компресор. Ако максималното налягане е 8 бара (това е равно на 0,8 мегапаскала), а обемът на съда – 25 литра, произведението от обема в литри и налягането в мегапаскали е 0,8 х 25 = 20, което е по-малко от 100, т.е. съдът на такъв компресор не е съоръжение под налягане, а манометърът на компресора не е манометър, използван в съоръжения под налягане (следователно не би трябвало да подлежи на метрологична проверка).

Но ако имате компресор с по-голям обем на съда за въздух, например 100 литра и максимално налягане 16 бара? 100 х 1,6 = 160! Честито, вие сте горди собственици на съоръжение под налягане! Имате ли договор с фирма за техническия му надзор? А “осигурихте ли метрологично” манометъра му?

Разследването приключи, резултатите са пред вас…

Ползвайте ги на свой риск и отговорност 🙂

Още по темата:

Съоръжения с повишена опасност
Отново за манометрите и метрологичната им проверка