Присъединяване към колективен трудов договор

В Кодекса на труда е записано, че минималната продължителност на основния платен годишен отпуск у нас не може да е по-малка от 20 работни дни. Как да извоюваме по-голям размер на този отпуск? Или по-дълъг срок на обезщетение, което работодателят ни плаща при закриване на предприятието?

Трудовото законодателство у нас предвижда различни форми за консултации и взаимодействие между работодателя и работещите. Сред тях водещо място заема т.н. колективен трудов договор (КТД).

Какво представлява КТД?

С него се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения, за които няма изрични законови регламентации. Пирамидата на колективното договаряне включва договаряне по:

•  предприятия;
•  браншове;
•  отрасли;
•  общини.

За обикновения работещ от особено значение е колективният трудов договор в предприятието му.

Кои са страни по КТД?

Това са работодателят и синдикалната организация. А ако във фирмата ни има няколко синдикални организации? КТД е само един, следователно различните синдикални формирования трябва да седнат на масата и изготвят общи предложения, които да поставят за обсъждане пред ръководството на предприятието.

Какво може да се договаря с КТД?

Всичко, което не противоречи на конкретни нормативни изисквания. Подлежат на договаряне размерът на отпуска (основен и допълнителен), организацията на работа, задълженията на работещите, редът за информиране и консултиране, срокът на обезщетение, срокът на предизвестие при някои уволнения, социалните придобивки… Важно е да уточним, че в КТД не могат да се договарят условия, които са по-неблагоприятни за работещия от нормативно регламентираните.

Кой може да ползва договорените придобивки в КТД?

Колективният трудов договор има действие спрямо лицата, които са членове на синдикалната организация – страна по договора.

А какво да правят тези, които не членуват в синдикална организация? В Кодекса на труда е включен текст, който гласи: “Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора”.

Законно ли е да плащаме за присъединяване към КТД?

Това е въпрос, вълнуващ мнозина. Тълкуванията и съдебната практика не са еднозначни.

Обикновено в КТД се включва текст с изискване към присъединяващите се работници и служители да заплащат месечна сума в процент от трудовото им възнаграждение. Основание – КТД е договорен от синдикална организация за нейните членове, а те плащат членски внос. Нечленовете на синдикална организация нямат такива разходи и не е нормално да ползват същите права.

Съдебната практика в различните състави на Върховния административен съд (ВАС) по темата е противоречива:

– Според магистрати, поддържащи становището, че плащането за присъединяване към колективния трудов договор е пряка дискриминация, в случая е налице осъществяване на трудови права.  А съгласно чл. 8 от Кодекса на труда дискриминацията при осъществяването им е недопустима.

– Тълкуване на други съдебни състави – присъединяването на нечленуващи в синдикална организация лица към колективен трудов договор не е упражняване на трудово право по смисъла на чл. 8  от Кодекса на труда, ето защо изискването за плащане на определени суми с цел присъединяване към КТД не дискриминира никого.

Важно допълнение:

За избягване на спровете и тълкуванията по темата (включително и съдебни) с измененията и допълненията в Кодекса на труда (ДВ, бр. 107 / 18.12.2020г.) е въведена нова алинея 3 към чл. 57 с текст:

“Редът и условията за присъединяването по ал. 2, включително заплащане на парична присъединителна вноска, се определят между страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави”.

Видно е, че след 18.12.2020г. КТ вече изрично допуска заплащане на парична присъединителна вноска.