КС отряза Омбудсмана за заплатите

В бр. 10 на Държавен вестник от 30.01.2018г. е обнародвано РЕШЕНИЕ № 1 от 16 януари 2018 г. по конституционно дело № 3 от 2017 г. на Конституционния съд.

Делото е образувано по искане на Омбудсмана на република България г-жа Мая Манолова и атакува текст на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда (можете да го свалите безплатно от нашия магазин). Този член дава право на работодателите да изплащат на персонала непълен размер на трудовото възнаграждение „в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната“.

Малко история:

– Текстът на цитирания член 245 от КТ в първоначалния му вариант от 1986г.:

Чл. 245.  (Обн. – ДВ, бр. 27 от 1986 г.) (1) Трудовото възнаграждение на работниците се гарантира в размери, диференцирано определени според образователното и квалификационното им равнище от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

(2) Предприятието не може да изплаща трудово възнаграждение на работника под гарантирания размер, когато той изпълнява трудовите си задължения.

– Текстът след промяната му през 1992г.:

Чл. 245.  (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.

(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

– Актуалният текст днес:

Чл. 245. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 52 от 2004 г.) (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

И с невъоръжено око е видно, че в последната редакция дори думата “ежемесечно” е отпаднала…

Становище на Омбудсмана:

С атакуваното законодателно разрешение се подменя действащата конституционна уредба, според която заплащането на труда на работниците и служителите следва да е съответстващо на извършената работа при условия и по ред, определени със закон.

Становище на Министъра на труда и социалната политика, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата:

Искането на Омбудсмана е изцяло неоснователно, тъй като законът държи сметка за обстоятелството, че в определени случаи работодателят може да не е в състояние да изплати трудовото възнаграждение в пълен размер.

Решение на Конституционния съд:

Отхвърля искането на Омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда в частта „в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната“.

А кой трябва да защити работещите, които “в определени случаи” не могат да заплатят месечните си разходи в пълен размер?