Шум, шум, шум

От сешоара сутрин, през прахосмукачката и миксера денем, до многоватовата уредба и телевизора вечер – от всеки ъгъл на дома ни заливат звуци и шум. Заливат ни и ни мокрят до кости.
Заливат ни на улицата…
Заливат ни в заведението…
Заливат ни през лятото и в… преди му викаха Съни бийч, сега е Слънчака (само там ли?)…
Уви, заливат ни и в предприятието…

В поредица от три публикации ще поговорим за шума. По-точно – за шума в местоработата ни. И за това как да съжителстваме с него. Защото в къщи, щом ни писне, можем да изключим захранването на уредбата. Но във фирмата няма кой да ни плати, ако не включим струга, къртача или ъглошлайфа…

Какво представлява звукът?

Без да влизам в подробности ще изясня, че когато дадено тяло (например струна) трепти, в заобикалящата среда (в случая – въздух)  възникват звукови (акустични) вълни. Колкото повече пъти за секунда трепти тялото, толкова  по-висока e т.н. честота на звука. Честотата се измерва в херци (Hz). Един херц – това е едно трептение за секунда. Човешкото ухо може да възприема звуци с честота от 20 Hz до 20 000 Hz (20 kHz). На теория… На практика тези стойности са по-ниски, особено при по-възрастните. При тях способността за възприемане на високите честоти намалява значително.

Шумът – това е смесица от различни (най-често неприятни) звуци, възникващи случайно…

Как възприемаме звуци и шум?

Слуховият орган, възприемащ звуци и шум, е нашето ухо. То се състои от три части – външно, средно и вътрешно.

Външното ни ухо чрез ушната мида (3) улавя звуците и по ушния канал (2) ги препраща към средното ухо. Там звуковите вълни попадат върху тъпанчето (4) и го карат да трепти / вибрира. Посредством три костици – т.н. чукче, наковалня и стреме (6,7,8), които са най-малките в тялото ни с общо тегло няколко милиграма, вибрациите се пренасят до вътрешното ухо (9). То е изпълнено с течност и чувствителни власинки, преобразуващи вибрациите в нервни сигнали. Тези сигнали чрез слуховия нерв (11) попадат в нашия суперкомпютър – мозъка…

Проблеми при възприемането на звуци и шум.

Гореописаният слухов анализатор е много чувствителен и нежен. Слуховото възприятие може да бъде намалено в резултат от множество причини – възпаление (отит), механично увреждане на тъпанчето или другите части на средното ухо (неправилното ползване на клечки за уши не е за пренебрегване), запушване на ушния канал (например от ушна кал)…

И (да си дойдем на темата) – от производствен шум с определени параметри.

Доказано е, че продължителното влияние на шум с висока интензивност може да доведе и до загуба на слуха.

Шумът и влиянието му върху човешкия организъм.

Шумовото въздействие оказва негативно влияние върху нашите органи и системи.  Основно е свързано с:

– Психологично въздействие: води до снижаване на работоспособността, повишава дразнимостта, влияе върху умствените способности;

– Физиологично въздействие: освен върху слуховия апарат могат да се очакват неблагоприятни последици и при сърдечно-съдовата система (повишаване на кръвното налягане, промени в сърдечния ритъм…), дихателната система (промяна в респираторния ритъм), храносмилателната система (достигащи до увреждания на стомаха), ендокринната система (нарушена обмяна на веществата, промени на кръвната захар…), нервната система (психични смущения, нервна преумора, проблеми с паметта и вегетативната нервна система)…

Кой шум е опасен?

Силният! Слухът ни може да се увреди както след многогодишна работа в шумова среда, така и след излагане на внезапен силен шум за кратък период от време. Тоест, от голямо значение е не само силата на шума, но и времето, през което сме изложени на действието му.

Силата (нивото) на шума се измерва в децибели (dB). Стойностите се отчитат (коригират) по различни скали – A, B, C, Z, обозначавани като dB(A), dB(B), dB(C), dB(Z)… Но по-подробно за тях – във втората публикация от “минисериала”.

Необходимо уточнение: Различните източници ползват различни термини за определяне на шумовото въздействие – сила на шума, ниво на шума, ниво на звуково налягане… Приемаме, че това е едно и също…

Съгласно нормативните регламентации имаме три важни стойности:

• гранични стойности на експозиция: Lex,8h = 87 dB (А)  и ppeak = 200 Pa, съответно 140 dB (С);
• горни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 85 dB (А) и ppeak = 140 Ра, съответстващо на 137 dB (С);
• долни стойности на експозиция за предприемане на действие: Lex,8h = 80 dB (А) и ppeak = 112 Ра, съответно 135 dB (С).

Тук:

• с Lex,8h е обозначено дневното ниво на експозиция (излагане) на шум;
• Ppeak регламентира т.н. пикови (върхови) стойности.

Отчитането им става посредством измерване на факторите на работната среда – фактор шум.

Какво означават тези стойности на шумово въздействие?

Долната стойност за предприемане на действие е сигнал за работодателя ни, че може да се очаква неблагоприятно влияние на шума върху работещите. Необходимо е предприемане на действия, например поставяне на звукоизолиращи прегради, осигуряване на места (стаи) за престой на персонала, работещ в шумния цех, промяна в режима на работа на съответната машина и др. Освен това се осигуряват лични предпазни средства – ЛПС за защита на слуха (т.н. антифони), които намаляват шумовото въздействие.

Достигането на горната стойност за предприемане на действие означава, че закупените ЛПС трябва задължително да се ползват.

Граничната стойност на експозиция не трябва да се превишава, защото рискът от увреждане е голям. Важно е да знаем, че граничните стойности се изчисляват с отчитане действието на ЛПС за защита на слуха.

Нормативна уредба за осигуряване на ЗБУТ при шум.

В България това е Наредба № 6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (можете да ползвате безплатно копие на наредбата от нашия ЗБУТ – Хипермаркет).

Наредбата изисква:

• оценка и измерване нивата на шума;
• оценяване на рисковете;
• отстраняване или свеждане до минимум на тези рискове;
• обозначаване на опасните места със съответните знаци;
• провеждане обучение на лицата, изложени на шум на или над долната стойност на експозиция за предприемане на действие (и / или на техните представители);
• осигуряване на здравно наблюдение, ако оценката показва риск за здравето на персонала.

Текстовете би трябвало да са ясни на редовните читатели на сайта, но все пак ще припомня:

– ако имате компетентно длъжностно лице по БЗР, не му пречете да си свърши работата по отношение на шума и изпълнявайте указанията му;

– ако нямате – консултирайте се с обслужващата ви служба по трудова медицина – СТМ (споделяйте предполагаемите проблеми с тях – дори и обикновеният ъглошлайф е твърде шумен и при редовна продължителна работа може да причини увреждания);

Не забравяйте: протоколите от измерване на ФРС – шум не са лист хартия за пред инспекцията по труда, а за да ви помогнат да предпазите персонала си; ако не разбирате написаното в тях – прочетете отново предходните две точки 🙂

Повече за измерването на шума, скалите за отчитане и други полезни факти по темата ще намерите във втората част на публикацията.