Тренчо Караколев сменя професията си – 2

Ззззън-зън-зъннн… Ззззън-зън-зъннн… Ззззззз…

Мелодичният звън на коледните камбанки отлетя към Лапландия заедно с добрия белобрад старец, който ощастливява децата само веднъж в годината. Остана зъзненето.

Шофьорът Тренчо Караколев спря притракващия климатик – пенсионер, нахлупи плетената шапка и се изтегна на протрития диван. От миналата година, на практика – от няколко дни, вече е волна птичка божия. Само дето не е в топлите страни, а трепери в хола.

Одисеята с бившата му фирма приключи учудващо бързо – сдаде чантичката с инструменти, аптечката, пожарогасителя, ключовете от колата и служебната карта. Тук подпис, там подпис – Верчето му подхвърли документите за освобождаване от работа и с ледено равнодушие продължи да си доизпилява ноктите.

Дължимите заплати – ще ги платим, ама друг път. Вратата се затвори зад гърба му. Край! Служебната кола я няма, общественият автобус не идва, краката са неестествено омекнали. И мръзнещи. Но нали са си негови и си го обичат, го пренесоха до дома. За последно по този тъжен маршрут…

Сега накъде? Добре, че е съседът Пешо. Приятел в нужда се познава. А приятелят по чашка – и без нужда.

Носи Пешо цял топ принтирани листи. Пак е издебнал кога жена му Минка отлита към комбинирания фризьористично-маникюристичен офис, но вместо в хардкор сайтовете е отделил време за комшията си.  Милият!

Тренчо разгърна листовете и започна да чете, докато Пешо бързо се изниза – откраднатите минутки в глобалното виртуално пространство отлитат по-бързо от левчетата, които Минка му отпуска (от собствената му заплата!) за добро поведение и при изпълнение на някои задължения.

Чете Тренчо, чете, и го втриса. “Парично обезщетение за безработица се отпускало от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата”.  Охххх…

А нова подходяща работа можело да се намери след регистрация в бюрото по труда. Подходяща работа? Това била “работата, която съответства на образованието, квалификацията и здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция “Бюро по труда”. След този период “подходяща работа” е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт.

Малееееееей… В какво се забърках?!

След интелектуалното пренапрежение, довело до стрес, Тренчо реши да разпусне, забърквайки си чашка кафе. Вратата на кухненското шкафче проскърца с досада. Захар – йок, кафе – хептен. Подареното от Верчето бурканче с ароматно марково съдържание отдавна бе отлетяло в небитието. От ъгъла му се изплези самотен пакет…

Каквото – такова, колкото – толкова, философски заключи начинаещият безработен.
И продължи да чете със стиснати зъби…

Това с индивидуалния план за действие и срещата с трудовия посредник му дойде в повече.
Бавно и полека Морфей го пое в обятията си… Бавно… Полека…
– Ехоооо… Скъпи…. Тренчоооо…
– Ммммммммм…
– Аз съм твоята трудова посредничка… Събуди се!
– Ммммммммм…
– Нося ти индивидуален план за действие. В два тома. Преработено и допълнено персонално издание! Само за теб!

– Мммммммм…
– За действие… Можеш ли да действаш? Можеш ли? Или май вече не можеш?
Тренчо скочи от леглото, потънал в студена, лепкава пот и с разтуптяно до полуда сърце. Ти сън ли си, или те има??? Уви, вледенената реалност бързо угаси разгорещените му мечтания. Будилникът окончателно го гипсира. 02:17 – за ставане е рано, за излизане – късно.
Кофти ситуация. Пак ще се будува… Не е ли по-добре да вземе някой стар вестник и да погледне обявите за работа?

Обяви, обяви, обяви… От 600 до 800лв., от 1000 до 1200 лв…. Дали ги плащат редовно?
Часовникът прицърква странно, явно батерията е на привършване. Или му е студено? В далечината някой доизгърмява запасите от пиратки… В съседния апартамент Пешо изпълнява дълго отлаганите задължения към Минка… А луната безмълвно съзерцава нощната тишина…

Край на втора част. Реклами…

<<<<  Към първа част       Към трета част >>>>