Средства за защита на дихателните органи

В тази статия ще се постарая да изясня основните характеристики на важна група предпазни средства – средствата за защита на дихателните органи.

Днес темата е особено актуална сред хората във връзка с мерките за разпространение на някои инфекции, предавани по въздушно-капков път. Макар че предназначението на средствата за дихателна защита далеч не се изчерпва с предпазване от вируси.

Кои лица са изложени на опасност от поражения на дихателната система? Най-общо това са:

  • работещите в замърсена среда;
  • работещите в среда с намалено съдържание на кислород.

Осигуряването на средства за защита на дихателните органи се прави по резултатите от оценката на риска за съответната дейност. Тази оценка трябва да обхваща не само рисковете при ежедневната работа, но и възможните аварийни ситуации.

Средства за защита на дихателните органи – нормативни изисквания.

Многообразието на тези средства е голямо. Както и останалите лични предпазни средства те отговарят на отделни стандарти в зависимост от предназначението си.

Обща информация можете да намерите в:

БДС EN 132:2003 – Средства за защита на дихателните органи. Определения на термините и пиктограми.

БДС EN 133:2003 – Средства за защита на дихателните органи. Класификация.

Средства за защита на дихателните органи – видове.

Най-общо можем да ги разделим на:

  • филтриращи средства за защита, при които се диша пречистен / филтриран атмосферен въздух;
  • дихателни апарати, които подават въздух от автономен източник (например бутилка).

Филтриращите средства за защита се използват когато във вдишвания въздух има достатъчно кислород и се налага само отстраняване на някои опасни вещества.

Дихателни апарати трябва да се използват при намалено съдържание на кислород във въздуха или наличие на опасни вещества с висока концентрация, които не могат да се филтрират до безопасни нива.

Филтриращи средства за защита на дихателните органи.

Състоят се от:

  • маска за лице, която защитава лицето и предотвратява вдишването на замърсен въздух;
  • филтър, който пречиства замърсяванията от вдишвания въздух.

В зависимост от вида на защита маските се делят на:

  • целолицеви (покриват цялото лице на работещия);
  • полумаски и четвърт маски (покриват носа, устата и брадичката).

В зависимост от мястото / разположението на филтъра биват:

  • със сменяеми филтри;
  • с филтър, който е неразделна част от маската.

В зависимост от броя на филтриращите елементи маските със сменяеми филтри могат да бъдат:

  • с едно гнездо за филтър;
  • с две гнезда за филтър.

В зависимост от вида / защитата филтрите се делят на:

  • газозащитни филтри (защитават от органични и неорганични газове и изпарения);
  • филтри за предпазване от частици (защитават от прах, аерозоли и други частици);
  • комбинирани филтри.

Обозначения и маркировка на филтрите.

Обозначенията на основните видове филтри са показани в следната таблица:

Няма универсален филтър, който да гарантира защита от всички възможни опасности в най-висока степен. Има обаче комбинирани филтри, които могат да ни защитят едновременно от няколко опасности (такъв е например филтърът „ABEK”).

Цветовата маркировка е нанесена във вид на ленти върху корпуса на всеки филтър.

Важно е да знаем, че освен с вида / приложението, повечето филтри се характеризират и с т.н. „клас“.

Класът показва каква е максимално допустимата концентрация на опасния газ, от който ще се предпазваме.

Класовете са три, обозначават се като клас 1, клас 2 и клас 3. Клас 3 обезпечава най-висока степен на защита (защита при най-висока концентрация на опасния газ).

Буквите и класът обикновено се маркират заедно с цветните ленти.

Маркировката на изображението по-горе означава, че се осигурява комбинирана защита от газове от вида A, B, E, K – клас 1 (най-ниска защита). Възможна е и маркировка A1B1E1K1.

А тази маркировка показва, че филтърът ABEK1 защитава и от живачни изпарения. Добавено е обозначението Hg-P3, както и червено-бяла линия.

Задължително трябва да се отбележи, че ако концентрацията на опасните вещества във въздуха е по-висока от указаната за клас 3 (за филтри A, B, E, K – по-висока от един обемен процент), то маската и филтърът няма да ни осигурят безопасност! В тези случаи трябва да се използва друго предпазно средство, например изолиращ дихателен апарат.

Филтрите за защита от частици се категоризират в три категории:

  • Р1 – с ниска степен на защита (предпазват от ниски концентрации на прах, твърди и течни аерозоли);
  • Р2 – със средна степен на защита (предпазват от средни концентрации на прах, твърди и течни аерозоли);
  • Р3 – с висока степен на защита (предпазват от високи концентрации на прах, твърди и течни аерозоли).

Оттук става ясно, че най-добра защита можем да очакваме от маски / филтри с категория Р3.

Филтрите за защита от частици се маркират с бяла лента върху корпуса им.

Тези с категория Р1 са подходящи при работа в условия на нетоксичен прах или аерозоли на водна основа. Обезпечава филтриране на не по-малко от 80% от праха или аерозолите.

Категория Р2 защитава основно от слабо токсични или дразнещи прахове или аерозоли. Филтрира над 94% от праховете и аерозолите.

Филтри с категория Р3 осигуряват неутрализиране на не по-малко от 97% от праховете и аерозолите. Препоръчват се за ползване в среда с токсични прахове и аерозоли.

При някои средства за защита на дихателните органи, например при филтриращите полумаски за предпазване от частици, в която филтърът е неразделна част от маската, тези категории се обозначават като FFP1, FFP2, FFP3 (от “Filtering Face Piece”). Повечето модели филтриращите полумаски с „вграден“ филтър имат клапан, улесняващ издишването.

Друга важна характеристика на някои средства за защита на дихателните органи от частици е възможността за използването им многократно. За целта са въведени следните обозначения:

  • NR – означава, че не може да се използва многократно;
  • R    – означава, че е допустима многократна употреба.

Допълнителната маркировка „D“ указва, че моделът е издържал изпитанието за защита от доломитен прах.

Трябва ли винаги да ползваме маска FFP3 (филтър Р3) за по-сигурно? Не. Зависи от оценката на риска и по-конкретно какви са опасностите, от които искаме да се предпазим. Ако сме изложени на въздействие на нетоксичен прах с ниска концентрация и / или аерозоли на водна основа, FFP1 осигурява достатъчна защита. Да не забравяме, че в общия случай FFP3 са по-скъпи, по-големи и по-тежки от FFP1.

Но ако прахът и / или аерозолите са токсични и са с висока концентрация, нямаме избор и задължително трябва да си поставим маска с филтър за защита от частици с категория FFP3.

Здравните органи препоръчват използване на маски FFP3 за защита при опасност от вирусни и бактериални инфекции, предавани по въздушно-капков път (чрез пръски от кихане и кашляне).

И още нещо изключително важно!

Филтриращите полумаски за защита от частици, в която филтърът е неразделна част от маската отговарят на изискванията в стандарт БДС EN 149: 2001 + A1:2009 (към момента на писане на статията този стандарт може да бъде изтеглен безплатно на български език от сайта на Българския институт по стандартизация след бърза регистрация в сайта).

На външен вид тези полумаски много приличат на медицинските маски за лице по БДС EN 14683:2019 + AC:2019 (стандартът също е достъпен за безплатно изтегляне на английски език).

Двата вида маски съществено се различават по отношение на защитните си качества!

Медицинските маски за лице се използват за ограничаване предаването на инфекциозни агенти от персонала към пациентите по време на хирургични процедури и работа в други медицински помещения с подобни изисквания. Медицинска маска за лице с подходяща микробна бариера може също да бъде ефективна за намаляване на отделянето на инфекциозни агенти от носа и устата на асимптоматичен носител или пациент с клинични симптоми. Тя няма специфичната маркировка (FFP1,2,3…), която е задължителна за маските за защита от частици.

Казано накратко, медицинските маски за лице не са лично предпазно средство и не могат ефективно да ни защитят от външни въздействия! Те само предпазват хората около нас от въздуха, който издишваме и съдържащите се в него частици, особено ако кихаме и кашляме. (Тук се чувствам задължен да отворя скоба. Ако се налага да пребиваваме в среда с риск от заразяване и не разполагаме с ЛПС – филтрираща маска за защита от частици, то по-добре е да сме с медицинска маска, отколкото без никаква маска. Но трябва ясно да осъзнаваме рисковете, на които се излагаме!)

Средства за защита на дихателните органи – дихателни апарати.

Както споменах по-горе, филтриращите средства за дихателна защита имат ограничена възможност да ни предпазват. Особено ако концентрацията на токсичните агенти е много висока. Те са неприложими и ако трябва да работим или извършваме спасителни дейности в среда с намалено съдържание на кислород.

В тези случаи трябва да се използват дихателни апарати, които ни изолират от околната среда и подават чист въздух. Това може да са автономни дихателни апарати с отворена или затворена система, апарати за защита на дихателните органи с лека конструкция и подаване на сгъстен въздух от линия, филтриращи апарати с нагнетяващ вентилатор, автономни апарати за евакуация, с отворена система със сгъстен въздух с цяла маска или с наустник и др.

Тук няма да се спирам на тяхното устройството и действието поради сравнително по-ограничената сфера на приложение на различните видове (основно при аварийно-спасителни дейности, специфични работи като пясъкоструене на открито и др.). Тези апарати трябва да имат подробни инструкции за ползване, поддръжка и съхранение, а персоналът, който ги ползва – да бъде обучен и трениран.

Средства за защита на дихателните органи – изисквания и поддръжка.

Работещите с такива средства трябва да са обучени както за правилното им поставяне, така и за предназначението и защитните свойства на филтриращите елементи. Всеки работещ трябва да познава инструкцията за работа с предпазното средство.

Преди начало на работа задължително се прави оглед. При видими дефекти или съмнение за такива (разкъсване, напукване, силно замърсяване, изтекъл срок на годност…) средствата трябва да се предават за бракуване. Нормативните документи задължават работодателя да предоставя годни.

Важно е да използваме правилните средства за дихателна защита за конкретната задача. А това е свързано с професионално оценяване на рисковете и измерване на факторите на работната среда.

Ако ще се работи в запрашена среда, маската трябва да е с филтър за защита от частици (т.н. “противопрахов”). Ако средата съдържа токсични газове, противопраховият филтър е безполезен! Ако средата съдържа амоняк, обозначението на филтриращия елемент задължително трябва да включва знак „К“ и зелена лента. Ако маската / полумаската е предвидена за работа с два филтъра, те задължително трябва да са еднакви. Ако… уви, списъкът може да бъде продължен безкрайно.

След работа маските / полумаските за многократна употреба трябва да се почистват и съхраняват съгласно указанията на производителя. При необходимост (например затруднено дишане в запрашена среда, усещане за миризма / дразнене, изтекъл максимален срок за експлоатация и др.) филтриращите елементи се заменят с нови. Филтрите за защита от частици трябва да се използват еднократно в среда с радиоактивно замърсяване, или наличие на спори, бактерии, вируси…

И в заключение – въпрос за домашна самоподготовка.

Каква е маската на снимката:

  • А – филтрираща полумаска за защита от частици (която предпазва носещия маската);
  • Б – медицинска полумаска (която предпазва околните)?

 

Очаквайте и следващите статии с изчерпателна информация за лични предпазни средства. СКОРО!

 

Още по темата:

Предпазни средства

 

Мнения за прочетеното:

  • 0%
    Супер!
    Супер!
  • 0%
    Хареса ми
    Хареса ми
  • 0%
    Да, ама не...
    Да, ама не...