Ръчна работа с тежести
Днес ще си говорим за ръчна работа с тежести.
Усмихвате се… Защото ви се налага да примъквате нещо тежко почти всеки ден. Или кучето, или внучето, или няколко торби с какво ли не от магазина… А местенето на мебели у дома? Ще го сложим в графата „фитнес“…
Шегата настрана, но ръчната работа с тежести е една от основните причини за възникване на мускулно-скелетни смущения (не сте забравили за кампания на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, насочена към превенцията на мускулно-скелетните смущения, нали?). И затова не бива да подценяваме изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при тези дейности.
Ръчна работа с тежести – нормативни изисквания.
Основният нормативен документ е разработен от специалисти на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Това е НАРЕДБА № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести. Издадена е на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и се прилага при всички случаи, когато се извършва ръчна работа с тежести.
Ръчна работа с тежести – определение.
Съгласно текст в наредбата това е всяко пренасяне или поддържане на тежест от един или повече работещи, което включва вдигане, носене, поставяне, бутане, теглене, или преместване на тежести.
А под редовна ръчна работа с тежести трябва да разбираме работа, която:
- предимно или изцяло се състои от ръчна работа с тежести;
- обикновено съдържа, макар и непостоянно, ръчна работа с тежести.
Казано по-просто, ако чаровната офис-сътрудничка Хортензия ни помоли да пренесем новото бюро от склада в стаята й, това е ръчна работа с тежести, но не е редовна ръчна работа с тежести.
Задължения на работодателя.
Има предприятия, в които не е възможно да се избегне ръчната работа с тежести. В тях работодателят трябва да:
- осигурява и предоставя на работещите подходящи технически средства;
- организира работното място така, че рисковете да бъдат минимални;
- осигурява оценяване на рисковете при извършване на съответната работа и предприема мерки за предотвратяване или намаляване на рисковете (задължителните показатели, по които се прави тази оценка, съм разгледал по-долу)..
Друго нормативно регламентирано задължение на работодателя е предоставяне на информация на работещите относно тегло на товара, център на тежестта, естеството му и др.
И нещо особено важно – работодателят трябва да осигури на работещите обучение и инструктаж за правилните начини за ръчна работа с тежести, включващи вдигане, преместване, носене, поставяне, разтоварване, подреждане на различните видове тежести, както и информация за рисковете, на които са изложени, ако работата с тежести не се изпълнява правилно. Вече знаете, но все пак да припомня – обучението и инструктажът трябва да са документирани.
Важен момент, който често се пропуска при редовна ръчна работа с тежести, е преценката на физическата годност на лицата за извършването й. Работодателят трябва да осигури:
- периодична оценка на въздействието на ръчната работа с тежести върху работоспособността и здравето на работещите;
- медицински изследвания при оплаквания от работещите за появата на смущения на здравето, свързани с ръчната работа с тежести.
Основен инструмент за това са периодичните медицински прегледи.
Задължения на работещите.
Основните им задължения са свързани с:
- точното изпълнение на дадените инструкции за осигуряване на здравето и за безопасността;
- използването по предназначение техническите средства и оборудването;
- повишаването на квалификацията и знанията относно изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при ръчна работа с тежести.
Показатели за оценка на риска.
Оценката на риска трябва да се извършва със задължителното отчитане на следните пет показателя:
- Общата характеристика на товара – тежък, голям, неудобен за хващане, нестабилен, поставен на неудобно място…
- Необходимото физическо усилие – много голямо, прилагано с извиване на тялото или при неблагоприятна и нестабилна работна поза…
- Характеристиките на работната среда – няма достатъчно пространство, подът е хлъзгав или неравен, местата за складиране са неподходящи…
- Характеристиките на дейността – продължително прилагане на значително мускулно усилие, недостатъчни паузи, наложен ритъм на работа, големи разстояния за достигане, преместване и поставяне…
- Индивидуалните рискови фактори – работещият не е физически подходящ за работата, няма нужните знания, подготовка, облекло, лични аксесоари…
Физиологични норми при ръчна работа с тежести.
Физиологичните норми са специфични за отделните видове ръчна работа с тежести и се разработват в съответствие с характеристиките и особеностите на тези видове работа.
Когато анализът на ръчната работа с тежести съгласно петте показателя, изброени по-горе, не показва риск за здравето и безопасността на работещите, се прилагат следните физиологични норми (кликнете върху таблицата, за да я разгледате по-добре):
Ако обаче условията са специфични (например товарът се вдига високо, вади се от дълбок стелаж и т.н.), то нормите трябва да бъдат по-ниски.
Основни правила при ръчна работа с тежести.
За намаляване на риска за здравето и безопасността, при вдигане на тежести работещият трябва:
- да поема товара от разстояние, не по-голямо от дължината на предмишниците;
- да вдига товара от ниво, не по-ниско от коленете, до ниво, не по-високо от раменете;
- да държи гърба си по възможност по-изправен, като се навежда в областта на кръста и повдига тежестта чрез подходящо приклякване.
При използване на колички, вагонетки и др.:
- правилното усилие е бутане, а не теглене;
- бутането (по изключение – тегленето) да се извършват на ниво от средата на бедрото до раменете.
В нашия „ЗБУТ – Хипермаркет“, секция „Ръководства и добри практики“ можете да ползвате безплатно информационния материал „Опасности и рискове, свързани с ръчното обработване на товари на работното място“, изготвен от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа. Той ще ви бъде полезен и при обучение на лица, ангажирани с ръчна работа с тежести.
Още по темата:
