Работната поза като рисков фактор за възникване на МСС
В статията „Мускулно-скелетни смущения“ (МСС) се постарах да ви запозная с причините за възникването на тези смущения и дейностите, при които рискът от появата им е по-голям.
Днес ви предлагам допълнителна информация относно работната поза и връзката й с мускулно-скелетни смущения и нарушения. Да, темата е малко суха, но ще се радвам, ако ви накара да се замислите за положението на тялото си през работния ден. А и не само тогава…
Що е то работна поза?
Това е позата, заемана от работещия по време на изпълнение на трудовата дейност.
В зависимост от характера на дейностите работната поза може да се променя често, да остане практически постоянна или да се поддържа продължително време.
Човешкото тяло може да бъде представено чрез сегменти, като ръка, предмишница, бедро или торс, свързани с други негови сегменти чрез стави. А работната поза може да се визуализира чрез ъглите между сегментите на тялото.
Движението на отделните сегменти на човешкото тяло обикновено се описва по отношение на трите анатомични равнини:
- вертикална равнина, минаваща през средата на носа и разделяща тялото на лява и дясна част;
- фронтална равнина, минаваща през предната част на лицето и разделяща тялото на предна и задна част (корем / гръб);
- напречна равнина, перпендикулярна на останалите две и успоредна на земята – тя разделя тялото на горна и долна част.
От своя страна:
- движението във вертикалната равнина се определя като навеждане напред или назад;
- движението във фронталната равнина представлява огъване (навеждане) настрани;
- движение в напречната равнина имаме, когато тялото се усуква (върти).
Рискови фактори за възникване на МСС, свързани с работната поза.
Многобройни проучвания потвърждават връзката между риска от появата на мускулно-скелетна болка и неудобната поза на тялото.
Ето няколко примера.
Има доказано повишение на риска от развитие на симптоми на болка във врата и раменете, когато по време на работа се налага често усукване на врата или заставане в свити пози в сравнение със ситуация, в която това се случва по-рядко.
Рискът от болка във врата се увеличава, когато вратът е завъртян на повече от 45 градуса през повече от 1/4 от работното време. Увеличаване на този риск възниква и когато вратът е огънат на повече от 45 градуса от естествената му позиция за повече от 5% от работното време. Дори ако вратът е огънат само на 20 градуса, но за повече от 40% от работното време, рискът от болки във врата нараства бързо с времето.
Опасността от развитие на болка в рамото се увеличава значително, когато работата се извършва с ръце над нивото на раменете или когато работните задачи изискват достигане под нивото на коленете.
Много оплаквания от болка са свързани с долната част на гърба. Това се дължи най-вече на огъване или усукване на тялото. Работата в наведени или усукани позиции на тялото за повече от два часа на ден е силен рисков фактор за появата на болки в гърба. Огъването и усукването на тялото на повече от 30 градуса и задържането му в това положение повече от 15 минути значително увеличава риска в сравнение с поддържането на такава поза за по-малко от 5 минути.
Когато тялото е огънато напред (наведено) над 60 градуса или когато е огънато назад, рискът от развитие на МСС също нараства.
При странично огъване на тялото (във фронталната равнина) или усукване на горната му част по отношение на долната част (в напречната равнина), комфортните зони се ограничават до 10 градуса.
Краката също могат да бъдат изложени на неудобни позиции. Това се случва, когато няма достатъчно място, или когато се използва например крачен педал. Други рискови ситуации са налице по време на коленичене или клякане, особено ако възниква често или за продължително време.
Има и неща, на които невинаги се обръща внимание.
Използването на компютър води до увеличаване на времето, прекарано в статична (седнала) поза с очи, фиксирани в екрана. Това означава, че потребителите на компютър имат повишен риск от мускулно-скелетни нарушения и смущения. Когато се прилага седнала поза, трябва да обръщаме специално внимание на положението на тялото – леко наклонено към гърба от вертикална позиция. Ъглите в коленете и лактите трябва да са близки до 90 градуса.
Все по-често срещана както в домашна, така и в работна среда, работата с лаптопи също ни поставя в напрегната работна поза. Тя се характеризира с малка възможност за промяна в съответствие с изискванията за нормално мускулно-скелетно натоварване. Същото важи и за ръчните мобилни устройства, защото те не са ергономично подходящи за продължителна употреба.
Допълнение към статичното натоварване по време на работния ден е бездействието през свободното време и увеличеното време за пътуване…
Кои работни пози са по-неблагоприятни?
Това зависи от комбинацията на различни фактори.
Най-ненатоварващата работна поза е естествената – изправено тяло и свободно висящи покрай него ръце. Колкото по-голямо е отклонението от естествената стойка на тялото, толкова по-силно е натоварването на опорно-двигателния апарат.
Времевите фактори също играят важна роля. Най-голямо натоварване имаме, когато позите се поддържат за дълги периоди от време без промяна (статични пози) или се повтарят многократно (повтарящи се манипулации / дейности).
Друг съществен фактор, влияещ върху развитието на МСС, е прилагането на мускулна сила.
Да разгледаме схемата по-горе. Тя ни показва препоръчителните максимални времена на задържане за предотвратяване на дискомфорт в статични пози. Нека не забравяме: статичните пози водят до намаляване на кръвообращението през мускулите. Ако работещият трябва да заеме неудобна работна поза, за да изпълнява задачите си, тя трябва да се задържа за ограничено време. Колкото по-напрегната е работната поза, толкова по-кратко е това време.
Още по темата:
Рискове от МСС при управление на превозни средства
