Човешките грешки и трудовата безопасност

Възможността за допускане на човешки грешки и нарушения задължително трябва да се вземе под внимание при осигуряването на безопасност и здраве при работа.

Всички сме убедени, че да се греши е човешко. Работещият може да допусне грешки независимо колко добре е обучен и мотивиран да работи безопасно. Уви, на работното място последствията от човешката грешка могат да бъдат тежки и дори фатални.

Професионалният подход към човешките грешки изисква те да се отчитат при извършване на оценка на риска, особено на места, където е установена повишена вероятност за възникване на потенциални човешки грешки. Това може да е свързано с лош дизайн на работното място, условия за разсейване / отклоняване вниманието на работещия, повишено работно натоварване и висока интензивност на работата, недостатъчна компетентност на персонала, високо ниво на шум, наличие или отсъствие на системи за комуникация и др.

Възможността да е допусната човешка грешка трябва да се отчита и при анализа на трудовите злополуки, а също и при инциденти, незавършили със злополука. Тук освен на самите грешки е важно да се обръща внимание и на факторите, които са направили грешките по-вероятни.

Човешка грешка или нарушение?

Трябва да правим разлика между грешка и нарушение:

• Човешката грешка е действие или решение, което не е било предвидено.
• Нарушението е съзнателно отклонение от правило или процедура.

Какво е характерно за грешките?

Човешките грешки представляват пропуски или неточности, които обикновено не са били планирани (непредвидени действия). Допускат се при извършване на позната задача и включват пропуски (например натискане на грешен бутон или грешно отчитане на показание) и неточности (например непълно изпълнение на стъпка от процедура). Тези грешки често се срещат при висококвалифицирани дейности, където работещият не е необходимо постоянно да се концентрира върху това, което прави. Те не могат да бъдат елиминирани чрез обучение, но може да намали се вероятността от тях.

Други грешки са свързани с преценка или вземане на решения, при които предприетите действия са грешни – правим грешното нещо, вярвайки, че е правилно. Те се случват предимно в ситуации, когато човек не знае правилния начин за изпълнение на дадена задача, защото е нова / неочаквана, или защото не е бил правилно обучен за това (или и двете). Често при такива обстоятелства хората прилагат запомнени правила от аналогични ситуации, които обаче не са приложими в конкретния случай. Ключът към избягването на подобни грешки е провеждането на качествено обучение.

Какво е характерно за нарушенията?

Нарушенията се различават от грешките по това, че са умишлени, но обикновено добронамерени пропуски, при които лицето съзнателно не изпълнява регламентираната процедура по правилния начин. Обикновено са резултат от намерение работата да се свърши възможно най-ефективно и бързо. Натискът от страна на колегите, неприложимите в конкретния случай правила и непълното разбиране на правилата могат да доведат до нарушения. Основните начини за ограничаване на нарушенията включват изучаването им, предприемането на стъпки за увеличаване на тяхното разкриване, гарантиране, че правилата и процедурите са уместни / приложими и разясняване на причините за въвеждане на определените правила. Участието на работещите в изготвянето на правилата повишава тяхното осъзнаване и приемане.

И още – грешки, произтичащи от лошо обучение (работещите не са били обучени по процедурите за безопасна работа или обучението е било формално и неефективно), често неправилно се считат за нарушения. Разликата – лицето не може да изпълни нещо, за което не знае, докато при нарушението то познава правилата и процедурите, но частично или изцяло не ги спазва.

На какво да обърнем особено внимание?

• Човешките грешки и нарушения са нормални и предвидими. Те могат и трябва да бъдат идентифицирани и управлявани.
• Управлението на човешките грешки трябва да бъде неразделна част от системата за осигуряване на безопасност и здраве при работа. Към него трябва да се подхожда по същия начин, както и към другите аспекти на безопасността.
• Лошо организираната трудова дейност може да е предпоставка за комбинация от грешки и да е необходимо повече от едно решение.
• Оценката на риска следва да определи къде може да възникнат човешки грешки при задачи, критични за безопасността, както и факторите, влияещи върху производителността, които правят грешките по-вероятни, а също и контролните мерки, необходими за предотвратяването им.
• Разследванията на злополуки и други инциденти трябва да се стремят да установят причините, а не просто да регистрират човешка грешка.

Какво не трябва да забравяме при оценката на рисковете от човешки грешки?

• Работещите не са свръхчовеци, способни да се намесват ефективно при всички извънредни ситуации.
• Не винаги работещите ще присъстват на конкретното работно място, за да откриват проблеми и незабавно да предприемат подходящи действия.
• Не винаги хората ще спазват правилата за безопасна работа.
• Не винаги може да се разчита на добре обучен персонал, когато не е ясно как проведеното обучение е свързано с предотвратяването на злополуки и аварии.
• Не всички работещи са силно мотивирани и поради тази причина понякога са склонни към пропуски в работата или умишлени нарушения.
• При оценяване на рисковете не трябва напълно да се игнорира човешкият компонент и изобщо да не отчитат свързаните с поведението му опасности.
• При количествена оценка на риска да не се поставя много ниска вероятност за човешка грешка, без това да е свързано с реален анализ и данни за конкретното работно място.