Трудовa злополукa

“Един човек е загинал, а трима са ранени при срутване на преградна стена във фирма ХХХ. Сигналът за инцидента е подаден на тел. 112 в 14,35 ч., съобщиха от МВР”…

Както се досещате, днес в поредицата “ЗБУТ – Азбука” ще ви запозная с темата за трудовите злополуки.

Въпросът не е маловажен – ежегодно в ЕС се случват около три милиона такива. За съжаление България все още е един от “лидерите” по брой на злополуките с фатален изход…

Трудова злополука – какво означава това?

Понятието е дефинирано в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Съгласно текстовете му трудова злополука е внезапно увреждане на здравето, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Задължително е това увреждане да се е случило при изпълнение на трудовите задължения на работещия.

Обърнете внимание:

• увреждането трябва да е настъпило внезапно;
• да е причинена неработоспособност (временна или трайна) или (дано никога не ни се случва!) смърт;
• това да е станало когато работим за / в интерес на предприятието.

Има ли трудова злополука, ако си порежем пръста на лист хартия или с ножицата в офиса, сложим си лепенка от аптечката и продължим работа? Не – това не води до неработоспособност (казано по-разбираемо, никой не би ни издал болничен лист за такова нараняване). Но ако паднем и си счупим крайник, ситуацията налага лекарска намеса. Ще ни издадат болничен лист и за известен период ще бъдем неработоспособни – следователно трудовата злополука е налице.

Друг случай – наранявате се тежко при работа на струга, докато престъргвате детайл за повредения велосипед на съседката Грозданка – извършваната работа не е възложена от (не е в интерес на) предприятието и злополуката не би следвало да бъде призната за трудова.

Ще заостря вниманието ви и на понятието внезапно увреждане.

Да разгледаме изключително неприятен, но напълно възможен случай. Финансовият мениджър на фирмата провежда разговор по телефона. Малко след това споделя, че не се чувства добре и иска да почине в стаята си. Когато след час му носят документи за подпис, не реагира. Извиканият екип на “Бърза помощ” констатира смъртта…

Можем ли да считаме, че получилият инфаркт или инсулт на работното място е претърпял трудова злополука? Да приемем ли случилото се за внезапно увреждане? Отговорът е отрицателен. Съгласно Наредба за медицинската експертиза  не се считат за внезапно увреждане на здравето патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество (в т.ч. инфаркт, мозъчен инсулт, високо кръвно налягане и др.).

КСО категорично уточнява, че не е налице трудова злополука, ако пострадалият сам е увредил здравето си. Нормално е инциденти след доказана употреба на алкохол и / или упойващи вещества да се тълкуват като самонараняване.

Има и друга категория трудови злополуки – станали по обичайния път при отиване или връщане от работното място до местоживеенето ни, до мястото за хранене или до мястото за получаване на трудовото ни възнаграждение (ако са извън фирмата). Тук ключовите думи са обичаен път – когато се прибирате от работа в къщи и се случи инцидент (например ви блъсне кола), имаме трудова злополука. Но ако кривнете в обратната посока към фризьорския салон и пострадате – пак имаме злополука, обаче според нормативните регламентации тя не е трудова…

Трудова злополука – какво прeдприемаме, ако се случи?

Не бива да изпадаме в паника. Незабавно оказваме долекарска помощ, извозваме пострадалия до спешен център или чрез единния номер за спешни повиквания 112 търсим помощ на място.

След това задължително уведомяваме ръководителя на предприятието – директно или чрез прекия си ръководител. Негова отговорност е да разследва обстоятелствата за злополуката и да я декларира в НОИ. Срокът е само 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване.

Разследване и деклариране.

Дейностите са регламентирани в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (можете да свалите безплатно копие от нашия ЗБУТ – Хипермаркет).

Започва се с вътрешно разследване. То се възлага на компетентни лица във фирмата (обикновено със заповед), като за участие в работата на  разследващата комисия задължително се канят представители на работещите от комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации.

За резултатите се изготвя протокол.

Той съдържа информация за пострадалото лице / лица, място и време на инцидента, свидетели и / или лица, оказали първа помощ, подробни характеристики на извършваната работа (общо и в момента на злополуката), начин на увреждане, допуснати пропуски и нарушения… Вземат се и писмени показания от пострадалия (ако е възможно) и свидетелите.

Ако резултатите от разследването на злополуката дават основание да се предполага, че тя е трудова, в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя / предприятието ползвател се подава т.н. Декларация за трудова злополука (актуалният формуляр на декларацията е обр. 0-11/2022/НОИ, в сила от 07.12.2021г. и може да се изтегли оттук). Подаването се извършва в 4 екземпляра – два за НОИ, един за пострадалия и един за предприятието. Когато пострадалите са няколко, за всеки се попълва и подава отделна декларация.

Важно: Ако работодателят ви се опита да укрие трудова злополука, имате право сами да попълните и подадете декларацията в едногодишен срок!

В случай, че пострадалите са повече от трима или имаме трайна инвалидност / смърт, независимо от подаването на декларация веднага се уведомяват териториалното поделение на НОИ, териториалната администрация на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и другите компетентни органи.

Трудова злополука – признаване.

Извършва се от съответното териториално поделение на НОИ. Формулярът се нарича “Разпореждане” и в него се указва дали злополуката е призната за трудова или не.

НОИ изпраща разпореждането на пострадалото лице (или неговите наследници) и на фирмата. И двете страни имат право да го обжалват.

Друго задължение на работодателя – да води регистър на трудовите злополуки.

Да припомням ли, че след всяка трудова злополука се провежда извънреден инструктаж?

Кратък “коментар на водещия”.

Особено в малки фирми нерядко работодателите изпитват страх от деклариране на трудови злополуки, защото може да им донесе санкции. Трябва да знаете, че такава практика е незаконна! Не се поддавайте на молби или принуда да си замълчите и се лекувате в къщи, дори и срещу парично обезщетение “на ръка”!

При евентуално влошаване на здравословното ви състояние оставате незащитени! Нямате право и на застраховка за злополука (ако работодателят ви е направил такава).  Отново напомням – щом от фирмата “се скатават”, можете да изтеглите от сайта на НОИ бланка на декларация за трудова злополука, да я попълните и подадете до една година след инцидента!

Ще завърша с едно напомняне от “онези” години. Актуално е и днес…

Още по темата:

Промени в декларацията за трудова злополука

Трудова злополука при секс в командировка !?

Запознахте се и с другите публикации от поредицата “ЗБУТ – Азбука“, нали? 🙂