Знаци и сигнали за безопасност

Почти всеки ден ги виждаме – червени, зелени, жълти, сини, кръгли, правоъгълни, светещи… Досетихте се – това са знаците за безопасност. Те са поредна съставна част от системата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на работните ни места.

Кое налага използването на знаци?  Нали работодателят е длъжен да ни обучава и инструктира? А и ние би трябвало добре да познаваме спецификите на трудовата си дейност. Все пак у дома не ни е нужен специален знак, за да не пипаме с незащитена ръка нагорещената плоча на котлона (не че не се е случвало)…

Да, обаче… в помещението, където работим, влизат и други лица. Има опасности, които не се проявяват постоянно (сухият под не е хлъзгав, но след измиване?). А ако се проявяват, не винаги можем да ги оценим със сетивата си (край машината е шумно, дали този шум е просто досаден или може да увреди слуховите ни рецептори?). Кой ще ни каже откъде да напуснем сградата, в която пребиваваме за първи път при аварийна ситуация?

Знаци и сигнали за безопасност – нормативни изисквания.

Законът за здравословни и безопасни условия на труд изисква от работодателя да обозначи съществуващите опасности.

Минималните изисквания и условията за ползването на знаците и сигналите са дадени в конкретен нормативен документ – Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и / или здраве при работа (можете да свалите безплатно актуално копие от нашия ЗБУТ – Хипермаркет).

Трябва да подчертая, че има и други документи, регламентиращи ползване на знаци – тези за движение по пътищата, за обозначаване на опасни химически вещества, на категориите по пожарна безопасност, експлозивна среда… Цитираната Наредба № РД-07/8 ни дава изискванията към знаците и сигналите, касаещи трудовата безопасност.

Знаци и сигнали за безопасност – видове.

Наредбата ги класифицира като постоянни и специфични.

Към постоянните спадат:

• табелите,
• трайната маркировка;
• етикетите.

Към специфичните:

• светещите знаци;
• звуковите сигнали (в т.ч. вербална / разговорна комуникация);
• знаците, подавани с ръце.

Защо някои знаци са сини, а други – жълти? Както се досещате, предназначението им е различно:

• червеният цвят означава забрана или аларма за опасност, с този цвят се обозначават и средствата за пожарна безопасност;
• в жълто са оцветени предупредителните знаци;
• сините знаци указват задължително действие (изискват специфично поведение или носене на лични предпазни средства – ЛПС);
• знаците със зелен цвят обозначават пътища за евакуация, изходи, местонахождение на помощни средства…

Знаци и сигнали за безопасност – изисквания.

Най-общо знаците и сигналите не бива “да си пречат”. Трябва да се избягва поставяне на много знаци един до друг, защото възприятието и осмислянето им се затруднява. За съжаление “на мода”, особено в строителството са големите табели с по десетина знака.

Всеки знак трябва да обозначава място на конкретна опасност. Разполагат се на височина и позиция, гарантираща тяхното виждане и разбиране (никой не би обърнал внимание на знак, закрепен на 5 метра височина, нали?).

Недопустимо е едновременно използване на няколко светлинни сигнала, които могат да се объркат (или да не се забележат, ако са в близост до друг светлинен източник). Същото се отнася и за акустичните (звуковите) сигнали – дали ще различим два или повече сигнала, звучащи едновременно? А ако помещението е шумно и работим с антифони?

Задължение на работодателя е да организира проверката и подмяната им.

Знаците и сигналите, изискващи електрозахранване (например светещи знаци, указващи пътя за евакуация), трябва да разполагат с автономно такова при отпадане на основното захранване.

Специално внимание трябва да се отделя и на места, където има препятствия и опасност от спъване / падане. Те същи подлежат на обозначаване (освен със специален предупредителен знак и с ленти с черно-жълти или черно-червени ивици).

Звукови сигнали – специални изисквания.

Акустичните сигнали (сирени, зумери и др.) трябва да са с ниво на звука, по-високо от околния шум, но не “плашещо силни”. Сигналът да е лесно разпознаваем (работещият да бъде наясно какво се е случило, ако чуе сирената). Променливият сигнал указва по-висока степен на опасност (по-спешна нужда от намеса) от постоянния.

Вербалната комуникация е във форма на кратки, точни и ясни текстове. Най-често е свързана с кодови думи (“вдигни”, “спусни”, “напред”, “по-бързо”…). Може да бъде директна или чрез ползване на технически средства (например радиотелефони).

Сигнали, подавани с ръце – специални изисквания.

Прилагат се често при товаро-разтоварни работи с кран. Тези сигнали трябва да са точни и да се подават от конкретно, предварително определено лице (наредбата дефинира термина “сигналист”). Не е допустимо няколко души едновременно да ръкомахат, подавайки сигнали, защото гарантирано ще объркат приемащия сигналите работник (т.н. “оператор”). Операторът трябва да вижда сигналиста по всяко време. Друго изискване (особено ако на площадката има много хора) – сигналистът да носи един или повече предмети, по които да бъде разпознат, включително яке, шлем, ръкавели или палки / флагчета, които са ярко оцветени.

Основни сигнали, подавани с ръце:

Вдигни / спусни:

Напред / назад:

Отдясно / отляво:

С пълния набор знаци и сигнали можете да се запознаете от приложенията към Наредба № РД-07/8.

В заключение – и Наредба № РД-07/8 вменява като задължение на работодателя да осигури подходящо обучение и инструктаж на работещите за видовете знаци и сигнали, а също за изискванията и условията при тяхното ползване.

Знаци и сигнали за безопасност – кратък “коментар на водещия”.

Преди време неволно подслушах разговор пред стойка с пожарогасител. Прозвуча  като анекдотичен диалог между блондинки – защо се лепи знак, след като и най-неграмотният би схванал, че това под знака е пожарогасител. Много просто – обозначено е мястото на пожарогасителя! За да се гарантира, че ако утре го занесем на задължителна проверка, ще бъде върнат, поставен и (при нужда) намерен точно там, а не на десет метра по-нататък по коридора.

Относно обучението / инструктажа – отделете няколко минути и го проведете! За да сте сигурни, че в критична ситуация сътрудниците ви няма да се суетят коя е правилната посоката за напускане на сградата, дори и ако са в командировка.

Отделихте време и за другите публикации от поредицата “ЗБУТ – Азбука“, нали? 🙂