Обнародваха изменения и допълнения на Кодекса на труда

Свърши се! Времето за коментари и обсъждания изтече (е, такива има и сега). Актуализираният Кодекс на труда вече е в торбата на Дядо Коледа. Дали ще се зарадваме на подаръка?

Измененията и допълненията са обнародвани в Държавен вестник, бр. 107 / 18.12.2020г.

Ще се спра на по-важните от тях (не че останалите са маловажни, но обикновеният работник едва ли ще се трогне от това как държавата насърчава двустранно сътрудничество и социалния диалог…).

Наляхте ли си достатъчно кафе? Отваряме Кодекса на труда и започваме!

В чл. 10 се прецизират текстове относно приложимостта на Кодекса на труда.

В чл. 51б се уточнява, че т.н. разпростиране на колективен трудов договор, сключен на отраслово и браншово равнище във всички предприятия от отрасъла или бранша трябва да става след изразено писмено съгласие от всички организации на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище. С нови алинеи се описва редът за това разпростиране (издаване на министерска заповед, публикуване на страницата на ИА „Главна инспекция по труда“…).

В чл. 107т се регламентира редът за командироване на лица, изпратени в предприятие-ползвател от предприятия за временна заетост.

В чл. 114 новата ал. 2 дава възможност работещите да сключват трудов договор с работодателя, при когото работят, за извършване на работа, която не е в кръга на техните трудови задължения, извън установеното работно време.

В чл. 114а от Кодекса на труда към лицата, с които може да се сключва договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, са добавят и тютюнопроизводителите.

Съгласно чл. 139(5) редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му, трябва да се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 140(3) вече задължава работодателя да предоставя не топла, а безплатна храна при полагане на нощен труд.

Относно сумираното изчисляване на работното време по чл. 142 – това вече ще става при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Работодателят може да определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца. С колективен трудов договор може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Важно уточнение – последното не важи за всички, а за браншове и отрасли, определени с наредбата по-горе.

Текстът, предизвикал най-много коментари и обсъждания, засяга чл. 146. Новата алинея 2 дава възможност с колективен трудов договор да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година.

Промяна в чл. 155(2) вече дава възможност при постъпване на работа за първи път работещите да ползват платения си годишен отпуск, когато придобият най-малко 4 (досега бяха 8) месеца трудов стаж.

Относно налагането на дисциплинарни наказания (чл.194) – уточнява се, че сроковете за налагане на наказания не текат през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл. 333, ал. 1.

Конкретизира се и кога имаме право на обезщетение при пенсиониране в размер на брутно трудово възнаграждение за срок от 6 месеца (чл. 222). Новата формулировка – работещият трябва да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години.

Променени са някои текстове относно обучението по време на работа и стажуването.

С нова т. 7 към чл. 352(1) за трудов стаж се признава и времето, през което трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на органите на медицинската експертиза. (Изглежда ви познато? Досега този текст бе в чл. 354(1), т. 4, която сега се отменя).

Има корекции в текстовете за имуществените санкции по чл. 413, 414, 415 и при постигане на споразумение по чл. 415г. от Кодекса на труда. Запознайте се с тях и… дано не се налага да ги плащате! (Тук се изкушавам да цитирам например новата алинея 3 към чл. 415: “Който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”.)

В чл. 416 се уточнява какво следва да разбираме под „системно нарушение“: това са три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред.

С всички изменения и допълнение на Кодекса на труда можете да се запознаете Т У К.

Кодексът на труда с внесените изменения и допълнения вече е достъпен за безплатно ползване в нашия “ЗБУТ – Хипермаркет“, секция “Нормативни документи”