Губим ли непоискан отпуск при прекратяване на трудово правоотношение?

Какво реши Съдът на ЕС по някои специфични казуси, свързани с ползване на отпуск

Няма коментари

Коледните празници наближават и скоро ще замирише на зима. Какъв по-добър повод от това да си поговорим за отпуски?

Правото на платен годишен отпуск е едно от основните права на работещите. Целта на този отпуск е възстановяване на работната сила. Може да се ползва наведнъж или на части след писмено искане от работещия до работодателя и писмено разрешение от последния.

Rabotnik-1 (2)

Съгласно чл. 176а от Кодекса на труда когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Практиката ни сблъсква с много интересни казуси относно ползването на платения годишен отпуск.

Да си представим следната ситуация: Работник има право на отпуск, но съзнателно не желае да го ползва, въпреки отправената покана от работодателя си. (Желанието за „осребряване“ на натрупан неползван отпуск не са от вчера). Причината – след два месеца напуска работа и предпочита неползваният отпуск да му бъде заплатен. Може ли в случая работодателят да откаже изплащане на обезщетението за неползвания отпуск?

Заплащане на ЛПС

А ако работник почине, дължи ли се такова обезщетение на наследниците?

Казуси, аналогични на горните, са възниквали в Германия. Те са причина германски съдилища да отправят запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург дали правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда загубата на неползвания платен годишен отпуск и загубата на финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал съответната молба преди прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдебна практика

Становището на Съда на Европейския съюз:

  • не се допуска работникът да загуби автоматично дните платен годишен отпуск, както и съответното си право на финансово обезщетение за неползвания отпуск само защото не е поискал да ползва такъв отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение;
  • но ако работодателят е в състояние да приведе доказателства, че служителят съзнателно не е използвал платения си отпуск, след като му е била осигурена възможност, и е бил наясно за евентуалните последици, то тогава се допуска погасяване на това негово право. А в случай на прекратяване на трудовото правоотношение – и да не му бъде платено парично обезщетение за неползвания отпуск.

Философията на становището – всяко тълкуване, което би насърчило работника да не ползва отпуска си, противоречи на целите, с които е въведен този отпуск (осигуряване на условия за защита на здравето и безопасността).

ЗБУТ - Кодекс на труда

Тук е уместно да припомня текста на чл. 173(4) от Кодекса на труда: Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

По-подробни аргументи ЗА и ПРОТИВ по цитираните интересни казуси можете да прочетете в тази публикация.