Размисли за ползата от звука и вредата от шума
Наскоро от телевизионен сутрешен блок ме заля поредна порция шум. Темата – подготвяна наредба за ограничаване на шума. Напорист общински съветник с хъс убеждаваше колко сме неграмотни, защото не правим разлика между тон, звук и шум. И как милата ни татковина ще остане без златни медалисти в сферата на изкуствата, ако забраним репетициите у дома…
Както се казва – бла, бла, бла (това – на английски, на български трябва да е “дрън, дрън, дрън”).
На ушите им е все едно дали атакуващите ги децибели са предизвикани от пищящия тон на забравена аларма (извинете ме, ако това е звук, а не тон), от звука на репетиращия при отворен прозорец тромпетист или от шума на къртача, с който съседът прави ремонт. По тази логика – ремонтът в къщи заслужава глоба (ако и да приключи след седмица), защото произвежда вреден шум, а целогодишните репетиции заслужават адмирации, защото раждат полезна музика… Пък “Градил Илия килия” в два след полунощ… звук ли е, шум ли е… Обърках се!
А иначе… Живял съм в блок, където два етажа по-нагоре с часове се свиреше на пиано. Минавам покрай блок, в чието клуб – мазе в определени дни трещят барабани… Не завиждам на младото момиче в улично магазинче, на метри пред което позакъсал финансово набор от сутрин до вечер разпъва акордеона… Не завиждам и на себе си, когато в близкия нов парк пак гордо извиси снага цирк с лунапарк… Или инсталират тонколоните за поредната многодецибелна проява, огласяща квартала…
И в къщи ли да слагаме антифони!?
Насладете се на първата част от нашия минисериал за причините, въздействието и защитата от шумовите атаки в работната среда “Шум, шум, шум – 1“.
