Работодател

Мъките на работодателя

Даваме ли си сметка, че заплатите се заработват?

Няма коментари

В студен мартенски ден ми се наложи да посетя офис на българска фирма в голям наш град.

Помещенията – отоплени и обзаведени с ергономични мебели. Мъжете – делови и забързани. Дамите – усмихнати, отзивчиви и избарани. Цари работна атмосфера…

Тъкмо когато си помислих, че тук трудът е песен, го видях – ръкописното съобщение на стената:

Saobstenie-1

За подобряване на трудовата дисциплина ….. отново НАПОМНЯМ:

  1. Работното време започва в 8,15 ч. и приключва в 17,15 ч..
  2. При идването на работа сутрин служителя записва в тетрадката часа на идването и се подписва. Това важи за всички служители – без изключение!
  3. Пиенето на кафе сутрин приключва в 8,30 часа, както и пушенето на балконите. Празните приказки приключват.
  4. Обедната почивка е от 12,15 до 13,00 ч.
  5. Излизането през работно време по лична работа с мое разрешение се записва в дневника.
  6. Личните телефонни разговори по време на работа са забранени!

………
Мотивацията за работа в някои служители е паднала, въпреки добрите заплати, които получават. Заплатите не са даденост! Конкуренцията не спи! Тя обикаля на място при нашите възложители и ни взима договорите!

OBZR-9

Уви, няма пълно щастие за всички…