Мъките на работодателя
В студен мартенски ден ми се наложи да посетя офис на българска фирма в голям наш град.
Помещенията – отоплени и обзаведени с ергономични мебели. Мъжете – делови и забързани. Дамите – усмихнати, отзивчиви и избарани. Цари работна атмосфера…
Тъкмо когато си помислих, че тук трудът е песен, го видях – ръкописното съобщение на стената:
За подобряване на трудовата дисциплина ….. отново НАПОМНЯМ:
- Работното време започва в 8,15 ч. и приключва в 17,15 ч..
- При идването на работа сутрин служителя записва в тетрадката часа на идването и се подписва. Това важи за всички служители – без изключение!
- Пиенето на кафе сутрин приключва в 8,30 часа, както и пушенето на балконите. Празните приказки приключват.
- Обедната почивка е от 12,15 до 13,00 ч.
- Излизането през работно време по лична работа с мое разрешение се записва в дневника.
- Личните телефонни разговори по време на работа са забранени!
………
Мотивацията за работа в някои служители е паднала, въпреки добрите заплати, които получават. Заплатите не са даденост! Конкуренцията не спи! Тя обикаля на място при нашите възложители и ни взима договорите!
Уви, няма пълно щастие за всички…
