Тихият убиец, наречен стрес

– Никифорова, поглеждай си календара! Поисках ти анализа във вторник, днес е четвъртък! Клиентите пристигат на обяд, как да ги убедя, че ще изпълним поръчката в срок?

Главата се пръска, ушите шумят… Мачът свърши след дузпи в малките часове, съпругът – бесен на целия свят от загубата, очертава се уикендът да протече в разчистване на буренясалата градина в селото на родителите му, срокът на вноската по ипотеката изтича, бойлерът протече, банковата сметка пресъхна, колежките по цял ден се кикотят, лакират и фейсбучат, а ти винаги мъкнеш всичко и всички… НЯМА ЛИ КРАААААЙ!!!

Днес ще поговорим за стреса.

Трябва ли стресът да бъде отчитан от работодателя като фактор при осигуряване на ЗБУТ (здравословни и безопасни условия на труд) на работните места? Да го вземем ли под внимание при оценяване на риска?

На този въпрос бих отговорил с друг: Считате ли за нормално работниците в цеха ви да си крещят по цел ден? Не? Значи стресът не може да бъде загърбен, защото директно ви бърка в джоба!

Малко стрес-теория.

Едно от ранните определения за стрес е “Неспецифична реакция на организма на предявено към него изискване”. Може да се дефинира и като “Състояние на силно физическо или нервно напрежение, предизвикано от различни фактори”.

Обикновено стресът се свързва с негативни събития (има и положителен стрес – неочаквано повишение, нова придобивка за дома, раждане на наследник…).

Всеки човек реагира на стрес по различен начин, със сигурност обаче твърде висока доза от него един ден ще доведе до здравословни проблеми. Защото организмът е добре подготвен да се справя при кратковременно излагане на напрежение и стрес, но има проблеми с адаптацията, когато продължително е изложен на такова натоварване.

Видове стрес:

– Остър стрес. Той е краткосрочен, породен от внезапни събития (въвличане в разгорял се спор, възникване на неочаквана заплаха) или предстоящи такива (изпълнение на срочна отговорна задача).

– Епизодичен стрес. Изниква “от нищото”. Присъщ е на лица с множество разнородни ангажименти и лоша самоорганизация. Те са раздразнителни и напрегнати, тази раздразнителност често засяга взаимоотношенията им. Притеснителни и затворени в черупката си натури също могат да се окажат изправени пред него.

– Хроничен стрес. Най-вредният. Постоянни дрязги в семейството, ниски доходи, неразбирателство и всекидневни конфликти в работата… Човек не вижда начин за справяне и спира да се бори. Хроничният стрес остава незабелязан, защото се приема за част от ежедневието – хората свикват с него. Докато някой ден просто “превъртят”…

Специалисти дефинират четири стадия на стреса при работа:

Стадий 1: Изправени сме пред ново начало, изпитваме лека тревожност и това ни мобилизира. Този стрес повишава мотивацията и работоспособността. Налице е усещане за добре свършена работа, умората в края на деня е сладка.

Стадий 2: Затрупани сме с работа, трудно поемаме глътка въздух. Настройката все още е оптимистична, но… свръхнатоварването започва да ни задушава.

Стадий 3: Светлинка в тунела няма… Най-честото оплакване е “колкото повече работя, толкова повече затъвам”. Наблюдават се характерни симптоми, свързани с хроничния стрес, като внезапна избухливост, напрегнатост, силно главоболие и др.

Стадий 4: Води до чувство за “прегаряне” (изпепеляване), което се характеризира с пълно емоционално изтощение (т.н. “бърнаут синдром”). Основният момент този синдром е повишеното усещане за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение и безнадеждност. Може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа. Изтощението продължава до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване? Категорично е налице “прегаряне”!

От следващата графика е видно, че количеството работа, която извършваме, пряко се влияе от стресовото ни натоварване. Накратко – дремещият служител е почти токова безполезен, колкото и “прегорелият”.

Как ни променя стресът? Когато сме изправени срещу предизвикателство, тялото активира вътрешните си ресурси, за да ни защити.

Видове промени, причинявани от стрес:

• емоционални (депресия, лесна раздразнителност, неудовлетвореност, честа смяна на настроение, безпокойство, паника…);
• физически (главоболие, болка в гърдите, сърцебиене, топли вълни и изпотяване, повишено кръвно налягане, стомашни проблеми, кожни обриви…);
• поведенчески (необходимост от отпускане чрез употреба на кофеинови напитки, тютюневи изделия и алкохол, безсъница, затваряне в себе си, пълна демотивация, загуба на чувство за хумор…);

• комбинация от трите, изброени по-горе.

Нека сме наясно – стъпка по стъпка хроничният стрес разболява!

В какво се изразява това ще научите в “Тихият убиец, наречен стрес – 2“