Днес ще ви запозная с някои основни понятия и нормативни изисквания, които трябва да се спазват при полагане на извънреден труд. Надавам се да ви бъдат от полза, защото, особено през последните години, в много сектори на икономиката полагането на такъв труд се среща все по-често.
Полагане на извънреден труд – нормативна уредба.
Изискванията към полагането на извънреден труд са дадени в:
Кодекса на труда (КТ);
Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Какво трябва да разбираме под „извънреден труд“?
Понятието „извънреден труд“ е дефинирано в чл. 143, ал.1 от Кодекса на труда: това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Извънредният труд е забранен, но… може да се полага по изключение в точно изброени в КТ случаи.
Ето някои от тези случаи:
- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
- за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
- за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
- за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
- за извършване на усилена сезонна работа.
Основни изисквания при полагане на извънреден труд.
КТ регламентира допустимата продължителност на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител. Тя не може да надвишава 150 часа. От началото на 2021г. е предвидена възможност в колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище да се уговаря и по-голям размер, но не повече от 300 часа за една календарна година.
Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
- 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
- 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
- 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Посочени са и случаите, когато горните ограничения не се прилагат.
Не е разрешено полагане на извънреден труд от определени групи работещи (в т.ч. ненавършили 18 години, бременни работнички и служителки, майки с деца до 6-годишна възраст и такива, отглеждащи деца с увреждания, трудоустроени лица и др.). В някои от тези случаи извънреден труд се допуска, но само след писмено съгласие на лицата.
При неспазване на нормативните изисквания работещите имат право да откажат полагане на извънреден труд. Този отказ не би трябвало да доведе до налагане на дисциплинарно наказание, освен ако не се докаже / установи, че отказът е незаконен.
Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година.
Извънредният труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
- 50 на сто – за работа през работните дни;
- 75 на сто – за работа през почивните дни;
- 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
- 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.
В посочената по-горе Наредба за работното време, почивките и отпуските са дадени някои допълнителни изисквания. Така например за полагането на извънреден труд трябва да се издаде заповед от работодателя. Заповедта се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.
Наредбата указва и какво трябва да съдържа книгата за отчитане на извънредния труд, как се документира даването на съгласие или заявяването на отказ при полагане на извънреден труд и др.
Още по темата: