В предходна публикация ви запознах с основните различия между работата по трудов договор и работата по граждански договор.
Ще припомня: Т.н. „гражданският договор“ се нарича още договор за възлагане. Нормативните изисквания към този вид договор са дадени в Закона за задълженията и договорите. Предмет на гражданския договор е постигането на определен резултат, например изработка или услуга. Обикновено се сключва за еднократно изпълнение. При него няма работодател и работещ, началник и подчинен, а възложител и изпълнител, т.е. страните са равнопоставени. Рисковете при неизпълнение се поемат от изпълнителя. В общия случай за негова сметка са и разходите за постигане на крайния резултат…
Съществуват ли рискове за здравето и безопасността за изпълнителите по граждански договор?
Краткият отговор – да, съществуват. Рискове има навсякъде.
При работа по трудов договор едно от основните задължения на работодателя е да направи оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите си. По-подробно тези задължения съм изяснил в статията „Оценка на риска“ от поредицата с основни понятия за начинаещи „ЗБУТ – Азбука“; основният нормативен документ – Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска – можете да ползвате безплатно в нашата електронна библиотека „ЗБУТ – Хипермаркет“.
А как стоят нещата при граждански договор? Необходимо ли е работодателят да прави оценка на риска, обхващаща работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали и другите аспекти на работната среда и работните процеси, които представляват опасност или имат значение за безопасността и здравето при работата на изпълнителите, с които той е сключил граждански договор?
Този въпрос е зададен на страницата за въпроси и отговори в сайта на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Експертите на министерството отговарят:
„… Законът за задълженията и договорите регламентира възможност за сключване на други видове договори, които нямат за предмет предоставянето на работна сила, а предаването на конкретен трудов резултат (т. нар. „граждански договори“, които мога да бъдат договор за услуга, за изработка и други). При тях изпълнителят дължи определен резултат и сам определя начина на извършване на работата, като няма определено работно време, работно място и установен работен режим. Изпълнителят по т. нар. „граждански договор“ не е в йерархическа подчиненост на възложителя по договора и той не следва да определя условията на труд. В тази връзка възложителят по т. нар. „граждански договор“ няма основание да извършва оценка на риска за тази категория лица…“.
С пълния текст на въпроса и отговора можете да се запознаете в нашия „ЗБУТ – Хипермаркет“, секция „Полезна информация“ или в сайта на МТСП.
Кратък „коментар на водещия“.
Отговорът на министерството на конкретния въпрос е ясен, но е много важно да се уточни: Работодателят, който е възложител по граждански договор, няма основание да извършва оценка на риска на изпълнителя по гражданския договор. Обаче… да си припомним примера, който дадох в публикацията „Трудов или граждански договор“ – сключвате граждански договор с изпълнител, който да боядиса коридорите на сграда в предприятието ви. При тази дейност вече възникват нови рискове за работещите по трудов договор в предприятието, които преминават през боядисваните коридори. А към тях работодателят има задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в т.ч. и за актуализиране на оценката на риска при възникване на нови рискове.
Още по темата:
Трудов или граждански договор?