Целта на настоящата ми публикация е да ви запозная накратко с особеностите и най-вече с различията между трудовия и гражданския договор. Защото тези различия са осезаеми по отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), а и не само за това.
Трудов договор.
Съгласно Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя.
Той съдържа данни за страните и определя:
- мястото на работа;
- наименованието на длъжността и характера на работата;
- датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
- времетраенето на трудовия договор;
- размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
- еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
- основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
- продължителността на работния ден или седмица.
Най-общо тук работещият е подчинен на работодателя при изпълнение на трудовите си задължения и му предоставя работната си сила срещу заплащане (още по темата – в публикацията ми „Трудов договор“ от поредицата „ЗБУТ – Видеоклуб“).
Граждански договор.
Нарича се още договор за възлагане. Нормативните изисквания към този вид договор са дадени в Закона за задълженията и договорите.
Предмет на гражданския договор е постигането на определен резултат, например изработка или услуга. Обикновено се сключва за еднократно изпълнение. При него няма работодател и работещ, началник и подчинен, а възложител и изпълнител, т.е. страните са равнопоставени. Рисковете при неизпълнение се поемат от изпълнителя. В общия случай за негова сметка са и разходите за постигане на крайния резултат.
Когато се работи по граждански договор не се прилагат изискванията на Кодекса на труда и другите законови и подзаконови нормативни актове, задължителни при работа по трудов договор (в т.ч. и относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд). Отработеното време не се счита за трудов, а само за осигурителен стаж. Не се полага платен отпуск. Изпълнителят по граждански договор сам отговаря за осигуряването си. Всички негови доходи трябва да се декларират в годишна данъчна декларация. Не се внасят осигуровки за трудова злополука, майчинство и др. Ето защо изпълнителят по граждански договори няма право на обезщетение от държавата на тези основания…
По-добре ли да работим по граждански, вместо по трудов договор?
За работодателите в повечето случаи гражданският договор е много удобен – няма ЗБУТ, няма КУТ, няма предпазни средства, няма застраховки и осигуровки, няма платени отпуски, няма инструктажи, няма… Е, понякога работещите могат да разчитат на малко по-добро заплащане, но…
Но… В Кодекса на труда (чл. 1, ал. 2) е записан изричен текст: отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Накратко – незаконно е да предоставяте работната си сила срещу заплащане по граждански, вместо по трудов договор. Контролните органи от инспекциите по труда редовно правят такива проверки и имат правомощия да налагат санкции при констатиране на нарушения! Освен това когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
От друга страна е важно е да се знае, че няма нормативна забрана дадено лице да работи и по трудов, и по граждански договор, включително при същия работодател.
Ще завърша със следния пример: ако желаете да работите в дадено предприятие например като бояджия, задължително трябва да сключите трудов договор съгласно изискванията в КТ. Но ако предприятието търси лица, които еднократно да боядисат коридорите на сградата, това може да стане чрез сключване на граждански договор с тези лица.
Още по темата: