В края на миналата година Националният съвет по условия на труд разгледа два законопроекта за ратифициране на:
- Конвенция № 155 на Международната организация на труда (МОТ) относно безопасността и здравето при работа, приета на 67-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 юни 1981 г. в Женева, Швейцария;
- Конвенция № 187 на Международната организация на труда (МОТ) относно рамката за насърчаване на безопасността и здравето при работа, приета на 95-ата сесия на Международната конференция на труда на 15 юни 2006 г. в Женева, Швейцария.
На 15.02.2024г. те бяха приети от Народното събрание, а в Държавен вестник, бр. 17 от 27.02.2024г. двата закона и указите за обнародването им вече са публикувани.
Какво регламентират тези две конвенции на МОТ?
Конвенция № 155 съдържа преамбюл (въведение) и 5 части: обхват и дефиниции, принципи на националната политика, дейности на национално ниво, дейности на ниво предприятие и заключителни разпоредби.
Съгласно член 4 от цитираната конвенция всяка страна членка, в светлината на националните условия и практика и след консултация с представителните организации на работодатели и работници, формулира, прилага и периодично преразглежда съгласувана национална политика относно безопасността на труда, професионалното здраве и работната среда. Целта на политиката е да се предотвратят злополуки и увреждания на здравето, произтичащи от, свързани с, или възникващи по време на работа, чрез минимизиране, доколкото е разумно осъществимо, на причините за опасностите, присъщи на работната среда.
Това е свързано с:
- определяне, когато естеството и степента на опасностите изискват това, на условията, управляващи проектирането, изграждането и разположението на предприятията, започването на тяхната дейност, основните изменения, които ги засягат, и промените в техните цели, безопасността на използваното техническо оборудване по време на работа, както и прилагането на процедури, определени от компетентните органи;
- определяне на работните процеси и на веществата и агентите, излагането на които трябва да бъде забранено, ограничено или подложено на разрешение или контрол от компетентен орган или органи; опасностите за здравето, дължащи се на едновременната експозиция на няколко вещества или агенти, също трябва да бъдат взети под внимание;
- установяване и прилагане на процедури за уведомяване за трудови злополуки и професионални болести от работодатели и, когато е уместно, осигурителни институции и други пряко заинтересовани лица, както и изготвяне на годишна статистика за трудовите злополуки и професионални болести;
- провеждане на разследвания, когато случаи на трудови злополуки, професионални заболявания или всякакви други увреждания на здравето, възникнали по време на или във връзка с работа, изглежда отразяват ситуации, които са сериозни;
- ежегодно публикуване на информация за мерките, предприети в изпълнение на политиката, и за трудови злополуки, професионални заболявания и други увреждания на здравето, които възникват по време на или във връзка с работа.
На ниво предприятие:
- работниците, в хода на изпълнение на своята работа, съдействат за изпълнението от своя работодател на задълженията, които са му възложени;
- представители на работниците в предприятието си сътрудничат с работодателя в областта на безопасността и здравето при работа;
- представителите на работниците в дадено предприятие получават адекватна информация относно мерките, предприети от работодателя за осигуряване на безопасност и здраве при работа и могат да се консултират със своите представителни организации относно тази информация, при условие че не разкриват търговски тайни;
- работниците и техните представители в предприятието получават подходящо обучение по безопасност и здраве при работа;
- работниците или техните представители и, в зависимост от случая, техните представителни организации в дадено предприятие, в съответствие с националното законодателство и практика, имат възможност да правят запитвания и да се консултират от работодателя по всички аспекти на безопасността на труда и здраве, свързано с тяхната работа;
- работникът докладва незабавно на прекия си ръководител за всяка ситуация, за която има основателна причина да смята, че представлява непосредствена и сериозна опасност за живота или здравето му; докато работодателят не предприеме коригиращи действия, ако е необходимо, той не може да изисква от работниците да се върнат към работна ситуация, при която продължава да съществува непосредствена и сериозна опасност за живота или здравето.
Конвенция № 187 също включва преамбюл (въведение) и 6 части. Тя насърчава непрекъснатото подобряване на безопасността и здравето при работа с цел предотвратяване на професионалните наранявания, заболявания и смърт, чрез разработване (след консултация с представителните организации на работодатели и работници) на национална политика, национална система и национална програма…
Текстовете на конвенциите в оригинал (на английски език) са достъпни за ползване на сайта на МОТ: