Навярно вече сте прочели статията ми „Предпазни обувки“, в която ви запознах със стандартите и основните характеристики на тези лични предпазни средства.
Ще припомня:
Основните стандарти, съдържащи информация за предпазните обувки, са:
- БДС EN ISO 20345 Лични предпазни средства. Обезопасяващи обувки. Този стандарт определя основни и допълнителни изисквания за обезопасяващи обувки с общо предназначение. Обхваща механичните рискове, устойчивостта на плъзгане, термичните опасности и ергономичното поведение.
- БДС EN ISO 20346 Лични предпазни средства. Защитни обувки. Определя основните и допълнителни изисквания към защитни обувки, използвани без специално предназначение.
- БДС EN ISO 20347 Лични предпазни средства. Работни обувки. Дава основни и допълнителни (по избор) изисквания за работни обувки, които не са подложени на механични рискове (удар или натиск).
Категориите на обувките по БДС EN ISO 20345 се обозначават със S1, S1P, S2 и т.н. (“S” – от „Safety shoes”).
Категориите на обувките по БДС EN ISO 20347 се обозначават с O1, O1P, O2 и т.н. („О“ – от „”Occupational”)
Няколко думи и за стандарт БДС EN ISO 20346, на който не отделих специално внимание в посочената по-горе статия. Категориите на защитните обувки, регламентирани в него, са същите, като в другите два стандарта, но са обозначени с “P” – от “Protective”. Имат защита срещу механични рискове (предпазно бомбе), подобно на обезопасяващите обувки по БДС EN ISO 20345, обаче защитата е по-ниска: от удар с максимално енергийно ниво с еквивалентност 100J и натиск от 10 kN (за сравнение при обезопасяващите обувки тези стойности са 200J и 15 kN).
Оценка на рисковете при избор на предпазни обувки.
Изборът на обувки, предназначени за защита на стъпалата и краката, трябва да бъде предшестван от оценка на риска, която включва:
- идентифициране на всички възможни рискови фактори, възникващи на работното място;
- характеристики на експозицията на работниците на вредни фактори, като тегло на предметите, които биха могли да паднат върху краката или да ги притиснат, видът, концентрацията и агрегатното състояние на евентуални опасни химически вещества, които да попаднат върху обувките, условията на околната среда, електрическите рискове и много други;
- условията на работа.
Под „условия на работа“ трябва да се обърне внимание дали:
- се работи в изправено положение, или се налага често клякане (във втория случай трябва да изберем обувки с по-гъвкава подметка);
- се налага често качване и слизане на височина по стълби или конструкции (тук ще се наложи да се ползват обувки с по-специални грайфери);
- се налага движение по гладки и хлъзгави повърхности (например омаслени), за които се изисква ползване на обувки с противохлъзгащи подметки;
- се работи предимно на открито (тук е от значение дали ще работим на открита, но бетонирана площадка или в трудни полеви условия – кал, тревна растителност…) или в затворени цехове със сравнително постоянна температура…
Някои съвети при избор на предпазни обувки.
Могат да се дадат много съвети, но ще се огранича до няколко по-важни.
Най-честите механични наранявания, от които ни предпазват обувките, са удар от падане на тежък предмет върху предната част на обувката, притискане (например от търкалящи се предмети) или пробождане на подметката. От удар и притискане ни защитават т.н. предпазни бомбета. Те могат да бъдат метални (в общия случай са по-тежки) или неметални / композитни (по-леки, не са електропроводими). За защита от пробождане в подметката се поставят специални пластини (вложки). Те също могат да са метални или от изкуствена материя. Металните се огъват по-трудно, което ще е проблем, ако се налага често клякане с огъване на ходилото.
Подхлъзванията и паданията могат да бъдат намалени чрез избор на устойчиви на хлъзгане подметки. Видът на грайфера също е от значение. За предпочитане са по-гъвкави подметки на обувките, които позволяват на повечето елементи на грайфера да контактуват с повърхността за ходене. Изследвания показват, че там, където има смазочни материали, квадратните или късите правоъгълни елементи на грайфера притежават много добри характеристики против приплъзване. Но не очаквайте чудеса – никаква противохлъзгаща подметка няма да ви гарантира защита от падане при движение по наклонени заледени или силно омаслени повърхности.
Работата в студена среда изисква обувки с топлоизолация, докато работата в горещи условия изисква обувки с топлоустойчиви и изолиращи подметки. За защита срещу пръски от разтопен метал обувките трябва да имат лицева кожа, издържлива на такова въздействие, и възможност за бързо освобождаващи се закопчалки. Обувките за използване в преимуществено мокри условия имат специално обозначение за водонепропускливост.
Защитата на ходилата или краката срещу химически вещества се осъществява чрез обувки, които са непропускливи и устойчиви на тези химикали. Ако е възможен контакт с органични разтворители, се препоръчват подметки, устойчиви на петролни продукти.
Например:
- Естественият каучук е устойчив на основи, киселини, алкохоли и повечето водоразтворими химикали. Той е гъвкав материал, който остава еластичен при студено време, но не се препоръчва срещу химикали и разтворители на маслена основа.
- Неопренът е устойчив на повечето животински мазнини, кръв, масла, алкохол, основи и др., обаче има значително по-ниска устойчивост на пробиване или срязване в сравнение с обувките от естествен каучук.
- Поливинилхлоридът се характеризира с добра защита срещу животински мазнини, основи, масла, много киселини, алкохоли и петролни въглеводороди. Не се препоръчва за употреба с повечето разтворители, кетони и алдехиди.
По отношение на рисковете от електричество се предлагат антистатични, проводими и електроизолиращи обувки.
Ако се работи в среда, чувствителна към статично електричество, трябва да се изберат антистатични обувки, особено в потенциално експлозивна атмосфера или за работа с чувствителни материали (например някои полупроводникови елементи). Тези обувки помагат за разсейване на натрупаното статично електричество от тялото, като същевременно осигуряват разумно ниво на устойчивост на електрически опасности от вериги под напрежение. Но трябва да се отбележи, че антистатичните обувки не могат да гарантират адекватна защита срещу токов удар, тъй като създават само съпротивление между краката и пода.
За да защитите работещите в среда, в която натрупването на статично електричество върху тялото се счита за много опасно, трябва да се изберат проводими обувки. Проводимите обувки са направени от материали, които са с ниско електрическо съпротивление. Те отвеждат статичното електричество от тялото към земята, за да се предотврати натрупването му и възникването на електростатични разряди / искри, които да възпламенят летливи химикали, експлозиви или експлозивни прахове. При ползване на проводими обувки трябва напълно да се изключи възможността за попадане на човешкото тяло под електрическо напрежение.
Условията на работа, свързани с дейности в електрически уредби, изискват електроизолиращи обувки. Този тип обувки се използват за работа под напрежение или в близост до елементи под напрежение.
ВАЖНО: рисковете от електрическо въздействие НЕ МОГАТ напълно да се елиминират единствено с използване на предпазни (електроизолиращи) обувки! Изискват се и специално работно облекло, ръкавици и други предпазни средства, осигуряващи електробезопасност…
В заключение – отново ви приканвам да закупувате предпазни средства от специализирани производители и търговци с доказан авторитет. И да не се ръководите единствено от цената. Защото евтиното почти винаги излиза по-скъпо, особено в сферата на безопасността.
Още по темата: