Шум, шум, шум – 2

В първата част на публикацията разгледах възприемането на шума от “хардуера” на човешкото тяло и влиянието му върху човешкия организъм.

Тук ще се спра на характеристиките и измерването на производствения шум.

За да сме готови за война, трябва добре да познаваме противника, нали?

Сила (ниво) на шума.

С увеличаване на звуковото налягане върху тъпанчето на ухото ни звукът се чува по-силно. При това възприятието ни за силата на звука не се увеличава право пропорционално на звуковото налягане.

Вече споменах – силата (нивото) на шума / звука се измерва в децибели (dB).

За праг на чуваемостта се приема стойност 1 dB.  Звук с такава сила може да се усети от млад човек с неувреден слухов апарат.

Според различни източници шумът при шепот е средно 20 dB, при нормален разговор – около 60 dB, по натоварена улица – 80 dB, в близост до влак и метро – 110 dB, а в нощен клуб / дискотека може да надхвърли 120 dB…

Приема се, че над 120 dB звукът причинява болка, а над 160 dB може да се очаква спукване на тъпанчето!

Субективното ни усещане за сила на звука зависи и от честотата му. Ако сме в концертна зала двукратното увеличаване на силата на звука при изпълнение на контрабас (ниска честота) и тромпет (висока честота) се възприема различно. И въздейства по различен начин на слуховия ни орган (включително и от гледна точка на рисковете за увреждане!). Оттук следва, че трябва да има различни норми (гранични стойности) за отделните честоти. Но… това е много трудно за реализиране.

Затова е избран по-удобен подход – възприети са нелинейни скали за корекция / отчитане.

Скали за отчитане на шума.

На схемата по-горе са показани три от скалите за коригиране стойността на звуковото въздействие в зависимост от честотата.

В масовия случай за целите на трудовата безопасност (и при измерване на шум в околната среда) се прилага скала А.

Тя отчита факта, че ушите ни са по-чувствителни към честоти между 500 Hz и 6000 Hz и по-малко чувствителни към честоти над и под тях.

Казано на разбираем език, при честоти под 500 Hz и над 6000 Hz е необходимо по-голямо усилване на звука / шума, за да доловим промяната.

• Пример: при честота 200 Hz звукът трябва да бъде с около 10 dB по-силен в сравнение с такъв с честота 1000 Hz, за да усетим субективно една и съща промяна.
• Втори пример: Ако при честота 200 Hz силата (нивото) на звука е 70 dB, то след отчитане (корекция) по скала A стойността ще бъде 60 dB(A). При същите условия и ниска честота 50 Hz стойността по скала А ще бъде само 40 db(A)…

Скала С се прилага основно при оценка на пиково / върхово звуково въздействие.

Дано съм бил ясен… (тук си спомних стар анекдот – професор се оплаква на колегата си, че вече три пъти обяснява на студентите материала, а те все не го разбират; на четвъртия път дори той разбрал какво им преподава, но те пак нищо не схванали 🙂  ).

Измерване на шума.

Разработени са специални професионални прибори, наречени шумомери.

Работата с тях е лесна – шумът попада в микрофона, а на дисплея се изписва измерената стойност (в зависимост от настройката на прибора – в dB, dB(A), dB(C)…).

Лесна ли казах? Всъщност не е никак лесно – трябва да се преценява какъв и къде е източникът на шум, как да се насочи микрофонът, къде са изложените на шум лица, колко пъти през работния ден / смяна трябва да се мери…

Кой може да измерва шум? Тук важат правилата, разгледани в публикацията “Фактори на работната среда“.

Накратко: Измерванията трябва да отговарят на определени изисквания – компетентност на персонала, ползване на средства за измерване, преминали метрологична проверка… Ако фирмата ви има подготвени кадри и средства за измерване, може да ги проведе. Ако няма – възлагате дейността на външна акредитирана лаборатория (почти всяка служба по трудова медицина ще ви насочи към такава, някои СТМ разполагат със собствени лаборатории).

А не може ли да ползваме модерен смартфон? Има толкова безплатни приложения за мерене на шум?

Вери сори, ама НЕ МОЖЕ! От една страна, за признаване на резултатите от контролните органи, е задължително измерването да се прави с прибори, за които имате документ, че са метрологично проверени. От друга – в смартфоните са  вградени микрофони за провеждане на разговори. Нито по честотен спектър, нито по сила на звука те гарантират обективен резултат. Особено при силен шум и много ниски / високи честоти.

Документиране на измерените стойности на шумово въздействие.

Стойностите са измерени и записани в тефтера, а после?

После трябва мнооооого да се смята… И да се състави протокол.

Формулите за пресмятане не са прости и отчитат колко време на каква сила на шума сте изложени (едва ли някой се труди пълни осем часа при постоянно, и то наднормено шумово въздействие).

Важен момент, за който често се спори от “онеправдани” работещи, присъствали на измерванията: “Приборът показваше 105 децибела, защо ни лъжете и в протокола сте записали само 78”?

Обяснете им, че тук има два важни момента:

• първо, от значение при пресмятанията е т.н. експозиция – цял ден ли се работи при тези 105 dB(A), или с шумния ъглошлайф се действа два пъти по десет минути, а след това 7,5 часа се завива с отвертката и боядисва с четката;
• второ, при стойности над 87 dB(A) се отчита използването на антифони.

Повече за защитата от шум, избора на антифони, ефективността им и други интересни факти по темата ви предлагам в последната част на шумовия ни “минисериал”.

Още по темата:
Задължително ли е ползването на антифони?
Смартфонът не е средство за измерване.