Коментари
Добре дошли в коментарната страница на psnedev.com.
Тук можете да обсъждате публикациите в сайта, да споделите проблем, да зададете въпрос… Ще се опитам да бъда полезен 🙂
Имате въпрос? Търсите мнение?
Желаете да споделите нещо?
Направете го тук и сега!
Здравейте! Моля за мнение за следната ситуация: необходимо ли е да се изплатят средства за очила на работник, преминал профилактичен очен преглед, но с подадено предизвестие преди прегледа? Благодаря.
Здравейте,
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи работодателят осигурява за своя сметка средства за корекция на зрението на работещия за работата му с видеодисплей, ако са предписани от специалист по очни болести след задължителния медицински преглед.
Не откривам нормативен документ или коментари на експерти от МТСП, които да разглеждат казус като Вашия.
Можем да направим аналогия с Наредба за безплатното работно и униформено облекло, съгласно която работникът връща предоставеното му облекло при прекратяване на трудовото правоотношение, но му е дадена възможност да задържи облеклото при условия, определени от работодателя. А Наредба 3 / 2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място изисква от работника при напускане да заплати остатъчната стойност до срока на износване на специално работно облекло.
Добре е тези случаи да се уреждат в колективен трудов договор или друг вътрешнофирмен документ.
Възможно е да постъпите така: Наредба 7 / 2005г. изисква осигуряване на средства за корекция на зрението, а не изплащане на пари. Изискайте от вашия работник да закупи очилата, предписани му от лекар, и му осребрете фактурата, но с уговорката, че трябва да възстанови остатъчната им стойност при напускане.
Здравейте, г-н Недев.
Бихте ли ме насочили по какъв начин се издават (записват с дата и номер) заповедите от изпълнителния директор на фирма,. Става дума за заповедите, свързани със ЗБУТ? Интересуват ме какви са основните изисквания при завеждането им. Ние завеждаме заповедите в един ексел по пореден номер и дата.
1. Ако изпълнителният директор е издал заповед за длъжностно лице за провеждане на инструктажи и лицето трябва да знае, че това е той/тя, не трябва ли някъде лицето да се подпише, че запознато и че реално, той/тя поема тази отговорност.
Здравейте,
В момента не се сещам за нормативен документ, който да указва как се регистрират фирмени заповеди…
Най-общо трябва да има регистър (електронен или на хартия), в който се записват датата, номера и кратко описание на заповедта. Задължително се съхранява и подписаният й оригинал.
Ако заповедта засяга всички, трябва да се оповести на публично място.
Ако засяга конкретно лице (или няколко лица), тя се връчва срещу подпис. Някъде са възприели това да става в специален регистър, но по-често (поне по мои наблюдения) получилите заповедта се подписват на гърба на оригинала или на прикрепен към него формуляр. (“Получил заповедта – име, фамилия, длъжност, подпис, дата”).
И тук важи правилото да има проследимост – при необходимост да можете да докажете, че заповедта е издадена и връчена на когото трябва. А този, на когото е връчена, да не може да оспори, че я е получил.
Здравейте, имаме оценка на риска във фирма от около 460 човека. Дейността на фирмата е в ит сферата, няма производство на стоки/продукти и т.н.
Въпросът ми е как следва да запознаем служителите с оценката на риска. По какъв начин трябва да запознаваме служителите -писмено, устно? Може ли в трудовия договор при постъпването на служител да се включи текст, който гласи, че „служителя е запознат с оценката на риска“ или пък е длъжностната характеристика да се сложи такъв текст? Или запознаването с оценката на риска, трябва да се прави отделно и всеки служител трябва да се подпише в някаква бланка/таблица/списък. При промяна на оценката на риска, предполагам, че отново служителите трябва да се подписват. Ще съм ви много благодарна, ако споделите информация как най-лесно да организираме запознаването на служителите с оценката на риска?
Благодаря за отделеното време.
Здравейте,
Няма нормативни правила как работещите да се запознават с оценката на риска.
Би трябвало това да става писмено, за да имате доказателство, че информацията е доведена до знанието на персонала (например при евентуална злополука и оправдание от пострадало лице, че не познава рисковете).
В практиката съм срещал различни форми за запознаване, в т.ч. списък “Лица, запознати с оценката на риска” с три имена, длъжност, подписи на лицата и дата на запознаване…
Препоръчвам да проведете извънреден инструктаж по регламентирания в Наредба РД-07-2 ред (програма и т.н.). Инструктажът доказва, че работещите са запознати с оценката от компетентно лице, което е разяснило съдържанието й (методика, рискове, степенуване…) и е отговорило на поставените въпроси. Докато подпис в списък “Запознат с оценката…” не гарантира, че прочелите / подписалите се са разбрали това, което четат (ако въобще си направят труда да четат)…
По отношение на новопостъпилите – това може да става по време на началния инструктаж или инструктажа на работното място (включва се в програмата за начален инструктаж).
Ако имате посетители или лица, временно работещи при вас, те също трябва да бъдат запознавани с рисковете, на които са изложени.
Относно длъжностната характеристика – в някои фирми е възприета практика в раздела с изисквания за длъжността да се впише и познаване на оценката на риска…
Привет!
Във връзка с оценяване на риска по т.нар. “белгийска методика”, виждам във Вашата страница /https://psnedev.com/welcome/2nd-child-page/%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0/, определен един нормален начин за степенуване и вербално дефиниране на вероятността. Широко разпространено е степенуване, което започва с “едва забележима” 0,1 и “практически невъзможна” 0,2.
Моля, ако имате информация за първоизточника на методиката в БГ, да посочите, ще съм Ви благодарна!
Все си мисля, че някъде, някой е бил “изгубен в превода” и смисъла, предвид, че изобщо вероятност “практически невъзможна” е отбелязана с нещо различно от 0, а колкото до разпространените “едва забележима”, “малко възможна”, “малко възможна, но възможна в ограничен случай”, “ниска вероятност”, “напълно възможна” и най-високата вероятност определена като “относително висока вероятност”, някак не ми се коментира семантичното равнище, че и то клони към 0. Тази недомислица /лично мнение/ е такъв сериозен, масов “бъг”, че е влязла безкритично дори в Стандарт за условията на труд в органите на съдебната власт, одобрен от ВСС.
Самата формула на количествено оценяване на риска по методиката, също считам, за недомислица, но е друга тема.
Здравейте,
Цитираната от Вас публикация има за цел начално запознаване с намерила широко приложение у нас количествена методика за оценка на риска.
За основа при разработката на методиката е ползвана “Базисна методика за оценка на работното място, оценка и управление на професионалния риск” на Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене. За съжаление не разполагам с текста на документа.
Използваната от мен терминология при степенуване на вероятностите е взаимствана почти изцяло от изданието “Оценка на професионалния риск” (авторски колектив Е. Евгениев, Б. Савова, В. Куцарова).
Здравейте. Опитвам се да реша един такъв заплетен инструктажен казус:
Работник идва на работа след повече от 45 дни отсъствие, поради което трябва да му бъде проведен извънреден инструктаж.
Междувременно, докато е отсъствал, на останалите работници е бил проведен периодичен инструктаж. Следователно освен извънредния инструктаж въпросният работник трябва да премине и пропуснатия периодичен. Или само единия – и кой, по-точно? А ако трябва да му се проведат и двата инструктажа, в книгата в два отделни (последователни) записа ли се документират? Или може с един запис, а в полето “вид на инструктажа” да се впише напр. “извънреден и периодичен”?
Благодаря предварително и весели празници! 🙂
Здравейте,
Съгласно Наредба РД-07-2 за инструктажите (чл. 16, ал. 2) след отсъствие от работа повече от 45 календарни дни на работещия се провежда извънреден инструктаж. В книгата се записва като “извънреден”. По ваша преценка в програмата му можете да включите и темите, разглеждани на пропуснатия периодичен инструктаж.
Няма нормативно изискване да се провеждат пропуснатите инструктажи (а и няма логика ако лицето е отсъствало например цяла година, да му проведем наведнъж пропуснатите 3-4 инструктажа).
Хубави празници и от мен 🙂
Благодаря за отговора 🙂
Но има нормативно изискване за провеждане на пропуснатия периодичен инструктаж – чл. 14 (5) от Наредбата гласи:
“Периодичният инструктаж се провежда индивидуално или групово в зависимост от изпълняваната работа, като на отсъстващите работници или служители се провежда при явяването им на работа.”
(http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135655309)
При такава уредба как да се процедира в горния казус?
Здравейте,
Чл. 14(5) от Наредба РД-07-2 визира общия случай, когато работещ е пропуснал периодичния инструктаж.
Например лицето пуска 13 дни отпуск от 02.01.2019г. до 18.01.2019г. По график във фирмата се провежда периодичен инструктаж на 07.01.2019г. Този пропуснат периодичен инструктаж се прави при явяване на лицето на работа, т.е. на 21.01.2019г.
Втори пример – лицето е в болничен от 01.10.2018г. до 18.01.2019г., тогава на 21.01.2019г. му се провежда извънреден инструктаж, защото отсъствието е повече от 45 календарни дни. Програмата му би трябвало да включва и темите от пропуснатия периодичен инструктаж, който е проведен на 07.01.2019г.
Едва ли някой ще ви санкционира, ако във втория случай се презастраховате, като проведете и регистрирате в инструктажната книга два инструктажа един след друг… Просто е излишно…
Здравейте, ще се включа с удоволствие в коментарите по темите.
Компетентни мнения и коментари винаги са добре дошли 🙂